И ндия е на път към Луната.
Милиони индийци са залепени пред своите лаптопи и телевизионни екрани, за да гледат изстрелването на третата лунна мисия на страната, която излетя от космодрум в Андхра Прадеш, съобщава ВВС.
Free 20 books giveaway 👇📚https://t.co/eCem4kZPDx#Chandrayaan #chandrayaan3 #isro #space #spacex #Chandrayaan3Launch #IndiaOnMoon pic.twitter.com/Qv3ISWVkdn
— Ranaram Godara (@RanaramG19765) July 14, 2023
Страната стартира третата си мисия на Луната и се надява да стане първата, която ще кацне близо до нейния южен полюс – който рядко е бил изследван.
Ще отнеме малко време, за да стигнем до там… орбиталният апарат, спускаемият модул и марсоходът на Chandrayaan-3 не се очаква да пристигнат до края на следващия месец.
Но ако успее, Индия ще стане едва четвъртата страна – след САЩ, Китай и бившия Съветски съюз – успешно постигнала меко кацане на Луната.
#Chandrayaan3 https://t.co/hhkyGNm1kW
— RanJan Kumar 🇮🇳 (@iranjankr) July 14, 2023
След като ракетата излети в петък, ще са й необходими около 15 до 20 дни, за да влезе в орбитата на Луната.
След това учените ще започнат да намаляват скоростта на ракетата, за да я доведат до точка, която ще позволи меко кацане на спускаемия модул.
Ако всичко върви по план, шестколесният роувър ще катапултира и ще обикаля из скалите и кратерите на повърхността на Луната, събирайки важни данни и изображения, които да бъдат изпратени обратно на Земята за анализ.
Тази дата трябва да бъде около 23-24 август.
#Chandrayaan3 https://t.co/hhkyGNm1kW
— RanJan Kumar 🇮🇳 (@iranjankr) July 14, 2023
Този регион на Луната все още е до голяма степен неизследван.
Площта на повърхността, която остава в сянка, е много по-голяма, отколкото на северния полюс на Луната, което означава, че има възможност за вода в зони, които са постоянно засенчени.
Chandrayaan-1 беше първият, който откри вода на Луната през 2008 г, близо до южния полюс.
„Имаме по-голям научен интерес към това място, тъй като екваториалният регион, който е безопасен за кацане, вече е достигнат и има много данни за това“, каза шефът на Индийската организация за космически изследвания (Isro) Сридхара Паникър Соманат.
„Ако искаме да направим значимо научно откритие, трябва да отидем в нова зона като южния полюс, но там има по-висок риск от кацане.“
Индийската космическа агенция казва, че Chandrayaan-3 има три основни цели - да демонстрира безопасно и меко кацане на повърхността на Луната, да демонстрира операции на марсохода на Луната и да проведе експерименти на място на повърхността на Луната.
Успехът в тези три области ще демонстрира технологичната мощ и амбициите на страната в изследването на космоса.
„Така че крайната цел на индийските сонди е един ден, когато Луната – разделена от 360 000 км пространство – ще се превърне в разширен континент на Земята, ние няма да бъдем пасивен наблюдател, а да имаме активен, защитен живот на този континент и трябва да продължим да работим за това.", казва каза директорът на проекта Анадурай пред Гийта Панди на BBC по-рано тази седмица.
Днешното изстрелване е третото в програмата на Индия за изследване на Луната.
Първата лунна мисия на страната - Chandrayaan-1 - беше през 2008 г., когато тя извърши "първото и най-подробно търсене на вода на лунната повърхност и установи, че Луната има атмосфера през деня", според директора на проекта Mylswamy Annadurai.
Chandrayaan-1 не направи меко кацане на Луната, но направи ключови открития от орбита. Орбиталният апарат също пусна удрящ елемент, който се разби в Луната, а отломките му бяха анализирани от орбиталния космически кораб.
Chandrayaan-2 беше изстрелян през юли 2019 г., но беше само частично успешен. Докато орбиталният апарат продължава да кръжи и изучава Луната днес, неговият марсоход се разби по време на кацане.
Chandrayaan-3, който тежи 3900 кг и струва 6,1 милиарда рупии (75 милиона долара; 58 милиона паунда), и има същите цели като своя предшественик - да осигури меко кацане на повърхността на Луната.
