Р азположен между Индия и Китай, Непал преплита в себе си хиндуизъм и будизъм, тантризъм, анимистични обреди и шамански практики. Всички тези нишки оформят цивилизацията на Неварите, местното население на долината Катманду.
„Без багаж“ отлагат подготвяно пътуване до Непал, заради ужасяващото разрушително земетресение през април 2015 г.
Когато, само няколко месеца по-късно пристигат в земята Неварите, те откриват един притихнал свят, с режим на тока и липса на гориво...
Следите от земетресението са основно в най-старите квартали, там, където постройките са били издигани от тухли и кал. От тези сгради нищо не е оцеляло. Но всички нови сгради, построени според съвременните изисквания за земетръсоустойчивост са непокътнати. Такива са хотелите, жилищните сгради, ресторанти и магазини. Ако не попаднеш в карето с останките от съборените къщи или в района на столетните дворци в центъра на Катманду подпрени с огромни подпори, за да не паднат фасадните им стени - няма да намериш никакви следи от смъртоносното бедствие.
Въпросите за силата на живота и как приемат смъртта хората по света, отвеждат екипа на поредицата до Пашупатинат. Бял дим обгръща този изключително свят за индусите храм на Шива, разположен от двете страни на река Багмати. Приключенците са попаднали на известното място за кремации в Катманду.
Срещата със смъртта е винаги стъписваща, но атмосферата на това място е необяснимо спокойна. Има различни групи от хора наоколо, но ако не са кладите, можеш да си помислиш, че са дошли тук на пикник. Само на метри пред камерите на екипа, от другата страна на Багмати има няколко клади. На една догарят последните тленни останки, друга вече се почиства и подготвя за следващото тяло, трета ще бъде запалена всеки момент.
В нашия свят смъртта остава някак скрита. Не е така обаче в културата на индусите. В един и същ момент на брега на река Багмати има множество семейства с малки деца, носилки с трупове, увити в платно, едни се сбогуват с починалия, други хвърлят цветя, трети пускат праха му във водите на реката.
Индусите и будистите вярват в прераждането и в това, че всяко добро действие в живота ще допринесе за по-добро прераждане.
В хинду традицията мъртвите се кремират на бреговета на свещената река Багмати. Това е ултимативно желание на индусите в Непал. Преди кремацията тялото трябва да се потопи три пъти в реката. Главният оплаквач, който обикновено е първородния син на починалия, трябва да запали кладата и да се изкъпе в свещената река веднага след кремацията. Всички близки също или се къпят в реката или се пръскат със свещената вода след церемонията. Река Багмати изчиства семейството едновременно духовно и физически.
Хинду предпочитат да съберат праха на покойника и да го запазят за друга специална церемония. След кремацията, членовете на семейството започват единайсет дни период на траур, през който им е забранено да консумират месо и някои зеленчуци. Позволено им е да носят само бели дрехи и нищо от кожа като колани, часовници и обувки. На десетия ден хинду свещеник провежда церемония, на която боговете са умолявани и почетени в името на покойника. На единайстия ден семейството може да се върне към обичайния си ритъм на живот.
Някои будисти също кремират мъртвите, докато други предпочитат небесните погребения, в които мъртвото тяло се нарязва и оставя на лешоядите и кондорите на свети места в планината. Будистите вярват, че душата е безсмъртна и тялото е само черупка, която пази временно духа. Според тях е по-добре тялото да нахрани други същества, отколкото да изгние. След като костите бъдат оглозгани, те биват събрани и изгорени. Небесните погребения са предпочитани в Хималаите.
Гледайте новия епизод на „Без багаж“, тази събота, 13 февруари, от 13 часа, по Диема
