Поставянето на мъртвите в дървени ковчези изглежда е много по-стара традиция от каменните гробове. В много пещери на Тураджа могат да се открият такива.
Традиционните гробове там са някоко вида: еронг - голям дървен ковчег, каменен гроб - наричан лианг, и гроб, наподобяващ къщите им - патане.
Дървените ковчези се правят от дървото джак фрут или друго твърдо дърво. Капакът е подвижен, за да може да се преоблича скелета. Формите на ковчезите могат да наподобяват бивол или прасе, някои напомнят на лодки. Тези форми определят пътуването на душата в следващия свят.
След като мъртвият е поставен в ковчега, той се пренася в пещерата или в гробницата. Някои ковчези биват закачани на недостъпни високи места и така оставяни да висят. Този необичаен последен дом обикновено се избира, когато близките се притесняват да не бъдат ограбени принадлежностите на мъртвеца. Крадците могат да бъдат от всеки друг етнос, но не и Тураджа. За един Тураджа това би било най-страшното кощунство.
След погребалната церемония ковчегът се поставя в семейната гробница. Пред нея се поставя изображение на покойника - дървена фигура тау-тау. Всяка година останките се вадят от гробницата и се преповиват, а тау-тау се облича в нови дрехи. Прави се и церемония, която включва шествие, с което преоблеченият скелет се разхожда из селото.
Гробниците на Тураджа са навсякъде. И на най-невероятните места - в оризищата, се виждат големи черни камъни, незнайно как попаднали тук. Дори и в най-малките от тях също има издълбани ниши, превърнати в гробници.
Тази събота, 31 октомври, от 13 часа, по Диема, ще се пренесем в свят, в който гробовете се възприемат като втори дом и Тураджа ги наричат „къщите, от които не излиза пушек“
