Вълците са отлични приемни родители

В ълците имат определена незаслужена репутация – чепати, хапещи, добри в лова на елени, домашни животни и вампири, ако вярвате на филмите.

Но

вълците имат и по-мека, по социална страна, такава която е обградена от, стопляща сърцето, нова инициатива.

В опит да спасят някои от последните вълци в Европа, учените са изследвали желанието на тези уж свирепи създания да помагат на другите от техния вид.

Те предложили на вълчици малки вълчета, които не са техни деца, за да видят как ще реагират. Женските не просто започнали да се грижат за малките, но и ги приели като част от семейството.

Изследователите установили, че

вълчиците са отлични приемни майки на вълчета, които не са родили.

Изследването показва, че родени в плен вълчета могат да бъдат пуснати във вълчи семейства в дивата природа, за да се повиши популацията на животното.

Преследван

Сивият вълк някога е бил най-разпространеният бозайник в света. Сега обаче той е обявен за изчезнал в по-голямата част от Западна Европа и части от САЩ.

Това се е случило в резултат на унищожението на местообитанията му и съзнателното преследване на вълци, заподозрени в убийството на селскостопански животни.

Омразата и страхът от вълка оттогава е вкоренен в културата на хората, подхранван от митове, басни и различни истории.

В Скандинавия, европейският под вид на сивия вълк е сериозно застрашен, като там са останали само пет екземпляра.

В резултат на това сивите вълци са силно наследствени и имат малко генетично разнообразие, което ги прави уязвими за различни болести, към които не могат бързо да се адаптират.

Ето защо Ингер Шарис и Матс Амундин от университета в Линшьопинг, Швеция се впускат в първата европейска програма за увеличаван на популацията на сивия вълк.

Те са работили с вълци, държани в седем зоопарка из Скандинавия. От всички тях,

осем малки вълчета са били отделени от биологичите им родители и изпратени в други вълчи семейства в друг зоопарк.

По време на програмата 35 други вълчета са останали с биологичните си майки.

Малките са били преместени, когато са били на възраст между четири и шест дни, за да се гарантира, че са получили коластрата на майка си, първото мляко.

Приемните майки не само, че са приели новите вълчета сложени сред тях, но те са преместили цялата си бърлога, заедно с приемното зверче, може би за да го защитят по-добре.

Доброто отношение към приемните вълчета, както и естественото поведение на вълците е било следено със система от камери за наблюдение. Приемните малки имали сходен темп на растеж с този на заварените им братя и сестри, както и с биологичните им братя и сестри останали при родната им майка.

Нещо повече, приемните вълчета имали по-добра преживяемост като цяло, 73% от тях оживели до 33-та седмица, докато при биологичните им братя и сестри този процент бил 63%. Този висок процент на преживяемост е подобен на този, наблюдаван при малките на вълците в дивата природа.

Учените смятат, че

вълчиците могат да разпознаят собствените си малки, но това изследване показва, че разпознаването е възможно, когато вълчетата станат на възраст между 3 и 7 седмици.

Това дава възможности за опазване на вида, като се използва приемната грижа.

Ако, отгледани в плен малки могат да се поставят в живота на семействата в дивата природа, които вече имат малки на същата възраст, те не само ще имат добри шансове за оцеляване, но и ще могат да помогнат за значително увеличаване на генетичното разнообразие на популацията, казват изследователите.