П ри хората проблясък на гняв или миг на безпомощност може да бъде предаден само с един прост поглед.
Ние обаче не сме единствените същества, които използваме погледа си, за да предаваме скрити послания.
Вълците и кучетата също могат да комуникират с помощта само на очите си.
Скорошно проучване в Япония установи, че формата на очите, цветът на ириса и лицевите маркировки при тези животни са част от сложна система за комуникация базирана върху очите, която хората все още не могат да разберат.
Сайоко Уеда от Техническия институт в Токио и Университета в Киото ръководи изследването, което сравнява характеристики на лицето и очите на 25 различни вида животни от семейство кучета.
Той открил, че
видовете с най-изразителните очи са склонни да живеят и ловуват в групи, където комуникацията, базирана на очите е необходима, за да се хване по-голяма плячка.
Тези със замаскирани очи пък е по-вероятно да живеят сами или по двойки, където комуникацията с другите представители на вида им може да не е необходима по същия начин.
Екипът на професор Уеда е разделил видовете на три групи. Група А, която включва сив вълк, койот и златен чакал, има ириси, които са по-светли от зениците им и лицеви характеристики, които позволяват очите им лесно да се видят.
Група Б включва гривест вълк, диво куче динго и лисица джудже. Тези видове имат лицева структура, която индикира за позицията на очите им, а зениците им не са видими. Те също са склонни да живеят като единаци или в двойка.
Група В съдържа храстово куче, японско куче подобно на миещата мечка и хиеново куче.
Те нямат маркери около очите, които да се отличават от останалата част от лицето. Те са склонни да живеят в групи, но обикновено ловуват сами.
Учените са наблюдавали отношенията между тези видове в зоологически градини и установили, че тези, които имат лесно видими очи са по-социални.
И трите вида се взирали един в друг еднакъв брой пъти, но вълците задържали погледа си значително по-дълго, отколкото лисиците или храстовите кучета.
Предишни изследвания предполагаха, че цветът на ириса е адаптация към слънчевата светлина, както е тенът на кожата при хората. За да тестват тази теория, японските учени сравнили цвета на очите на три подвида вълци – с произход от арктически, умерен и субтропичен район.
Но цветът на ириса не се е различавал кой знае колко в тази група, което предполага, че той се е развил, за да подобри комуникацията между тях, а не за да се адаптира към околната среда.
Комуникацията с поглед може да бъде важен инструмент и за други видове, включително за домашните кучета.
криза, която тихо расте" />
