Началото на 80-те години на 20 век. На Европа й предстои да изживее последното си десетилетие разделена.
От източната част на Желязната завеса, България се готви да отбележи 1300 години от своето създаване. Повод за грандиозни и забележителни инициативи, с които светът да разбере за впечатляващата история и богатото културно наследство на българите.
Кулминация на честването на 13-вековния юбилей е откриването на Националния дворец на културата.
"В съвременната история на всеки град има поне една сграда, превърнала се в емблематична за епохата. Място, на което духът и символите на времето се примесват с живия пулс на новите поколения. За София такава вибрираща комбинация от бетон и емоции е Националният дворец на културата. Или както всички го наричат - НДК", разказва поредният епизод от поредицата "5 минути София".
Разположена на 123 000 квадратни метра площ, разгъната на 8 етажа и 3 подземни нива, сградата е трябвало да бъде построена за 12 г. Вместо това дворецът е завършен ударно за по-малко от 4 г., за да бъде открит на 31 март 1981 г.
Преди да бъде застроено и облечено в мрамор, това място е товарна железопътна гара за въглища. Наоколо има бараки още от времето на Втората световна война, стари казарми и стотици декари пустеещи площи.
В старите казарми някога са били дислоцирани прославените 1-и и 6-и пехотен полк. Над 3000 войници от тези поделения загиват в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Имената на героите са изписани на паметни плочи върху три внушителни стени. Мемориалът е открит през 1934 г. от цар Борис Трети. Десет години по-късно една от стените е разрушена по време на бомбардировките на столицата.
Останалото от паметника е демонтирано чак през 1980 г. заради строителството на НДК. Металните плочи с имената на загиналите още се пазят.
След безброй дискусии е решено да се построи център с културно предназначение. Първата копка е направена на 25 май 1978 г. без излишни церемонии. Присъстват само хората, които са пряко ангажирани със строежа.
Арх. Александър Баров и неговият колектив изготвят проекта на основната сграда. Паркът и пространството около двореца са дело на арх. Атанас Агура и арх. инж. Валентина Атанасова.
Но преди всичко това екипът на арх. Чедомир Павлов трябва да направи подземните обекти, комуникационните съоръжения и бъдещия бул. "България". Още тогава е изградена и техническата инфраструктура за линията на софийското метро, която сега минава пред подземието на двореца.
През тези три усилни години, в които се строи НДК, са изкопани милион и седемстотин хиляди кубически метра пръст, излети са 335 хил. кубически метра бетон, а вложеното количество стомана е по-голямо от това на Айфеловата кула!
Това, което прави Националния дворец на културата истински национален обект е един прост факт. В строежа са вложени доброволният труд и средствата на много обикновени граждани. Софиянци работят безвъзмездно хиляди часове, докато пространството около двореца е напълно оформено.
Има и противници на строежа. Според критиците проектът е свръхамбициозен, изразходва прекалено много труд, усилия и средства. Държавното ръководство е на път да замрази амбициозната идея с цели десет години.
Казват, че комунистическият вожд Тодор Живков бил разубеден от дъщеря си Людмила. След като лично отива на обекта, той разрешава работата да продължи. При пълно натоварване на хора и машини дворецът трябва да бъде завършен за една година.
В НДК има 15 зали. Най-голямата е Зала 1. Заедно с прилежащите й части тя е завършена през март - само месец преди обявеното тържествено откриване. Работата по останалите части на двореца продължават до края на юбилейната година.
След всички усилия и вложените труд и средства крайният резултат е наистина впечатляващ. ЮНЕСКО решава да проведе в София 23-ата си Генерална конференция през 1985 г. За форума в България пристигат делегати от 156 държави. А за такова подобаващо присъствие няма по-подходящо място от НДК. Именно тогава за пръв път истинските възможности на комплекса са изпитани и оценени по достойнство.
Някои от най-утвърдените български художници и скулптури се включват в оформлението на пространствата в сградата и около нея.
В централното фоайе на двореца се намира позлатената скулптура "Възраждане" на скулптора Димитър Бойков, която според замисъла на твореца трябва да символизира гостоприемна и възродена София. Стилизираното слънце, апликирано на централната фасада се превръща в знак-символ на НДК. То е дело на скулптора Георги Чапкънов.
На сцените в Националния дворец на културата са се изявявали най-известните съвременни творци от целия свят.
Всяка година НДК домакинства на различни фестивали, превърнали се в обичани и дългоочаквани събития. Салонът на изкуствата, Киномания, Новогодишният музикален фестивал, София филм фест и Софийските музикални седмици са сякаш неизменно свързани със сградата на НДК.
Сменят се епохи, политически строеве и икономически обстоятелства. Хора идват и си отиват. Светът се глобализира. В Националния дворец на културата е властвал и винаги ще властва един-единствен авторитет - изкуството.
