Средновековието често е смятано за време на кръстоносни походи, противоречия и безпросветна изостаналост. Но има и такива герои, спечелили славата не в битки, а с мъдрост и далновидно управление.
Там, където другите виждат град с непревземаеми крепостни стени, той вижда отворени порти и пълни пазари. Севастократор Калоян - феодалният владетел на Средец от XIII в. е сред бележитите управници, довели до години на богатство, добруване и просперитет.
Севастократор Калоян с право се възприема като един от най-видните меценати на предренесансова България. А един от шедьоврите на онова време е оцелял и до наши дни. Храмът "Св. св. Никола и Пантелеймон", по-известен просто като Боянската църква, която е в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1979 г.
Ето разказа на Мариана Христова - Трифонова от Националния исторически музей:
Боянската църква е един от малкото достигнали до нас цялостно съхранени паметници на българското средновековие.
Тази забележителност, която привлича туристи от цял свят дължи своята известност на стенописите от 1259 г. 240 изображения - всяко, от които с отличаваща се индивидуалност.
Изографисаните ктитори - севастократор Калоян и съпругата му Десислава, са едни от най-старите запазени портретни изображения на исторически лица. По същата причина днес знаем как са изглеждали и българският цар Константин Асен Тих и царица Ирина.
18 сцени в притвора показват житието на свети Никола - един от патроните на храма. В тях могат да се намерят и елементи от бита на онова време, в което са живели и работили зографите на храма.
Сред рисуваните образи е и най-старият съхранен портрет на българския национален светец - Иван Рилски, живял през Х век и основал Рилския манастир. Там е и ликът на свети Ефрем Сирин, чиито всевиждащи очи следват постоянно посетителя.
Боянския майстор според изкуствоведите не е един, а група зографи, които са изписали църквата. За тях казват, че са създали фрески и образи, предхождащи европейския ренесанс и неговия родоначалник Джото.
Цяло десетилетие преди раждането на флорентинския гений зографът на севастократор Калоян и неговите помощници разчупват византийския канон и догми. Освен геометрия, в иконите на боянския майстор има лица на реални хора, живели по онова време в селището. А образът на севастократорската съпруга Десислава е най-съвършеният женски образ рисуван през средновековието в Европа.
Много е трудно да се направи сравнение с други паметници на изкуството от този период. Боянската църква е просто уникална. Тя е изключително достижение на човешкия гений.
Ктиторският надпис в църквата от 1259 г. е и единственият писмен източник, който дава автентични сведения за личността на севастократор Калоян.
Според написаното той е братовчед на цар Константин Асен и внук на свети Стефан - сръбския крал Стефан Първовенчани.
Самата Боянска църква се смята за част от извънградската резиденция на феодала. Най-старата част на постройката е датирана от края на Х и началото на XI век.
По времето на севастократор Калоян тя е разширена и придобива вида на двуетажна църква-гробница. В долния си част е крипта, а в горната - параклис.
Боянската църква обаче си остава короната на цялото духовно и културно наследство на този мъдър владетел. Във времена на битки и героизъм истинското изпитание за един владетел е да управлява в мир, с мъдрост и разум. Наградата, която получава е уважението на своите съвременници и признанието на бъдещите поколения.
Затова и севастократор Калоян ще остане в историята на София като меценат на златното време, предшестващо ренесанса в Европа.
