Заплатите в България продължават да растат с двуцифрен темп, но усещането за по-високи доходи остава под натиск заради инфлацията, поскъпването на жилищата и по-високите разходи за труд. Това показват последните официални данни на Националния статистически институт.
Средната брутна месечна работна заплата през март 2026 г. достига 1475 евро. За сравнение, през януари тя е била 1381 евро, а през февруари — 1365 евро. Средно за първото тримесечие възнаграждението е 1407 евро.
На годишна база средната месечна заплата нараства с 12,7% спрямо първото тримесечие на 2025 г. Ръстът е по-висок в обществения сектор, където увеличението е 15,3%, докато в частния сектор заплатите се повишават с 11,8%.
България е с най-висок ръст на реалните заплати в Европа
Най-високи остават възнагражденията в сектора „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“, където средната заплата за първото тримесечие е 3176 евро. Следват финансовите и застрахователните дейности с 2226 евро и производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ с 2060 евро.
Разликата между секторите обаче остава сериозна. Най-нископлатени са работещите в хотелиерството и ресторантьорството — със средна заплата от 870 евро. Това означава, че средното възнаграждение в най-високоплатения сектор е над 3,6 пъти по-голямо.
Любопитно е, че най-силен годишен ръст на заплатите е отчетен не в IT сектора, а в селското, горското и рибното стопанство — с 21,1%. Следват производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ с 19,1% и „Други дейности“ с 18,9%.
По-високите заплати се виждат и при разходите на работодателите. През първото тримесечие на 2026 г. общите разходи за труд за един отработен час нарастват с 13,4% спрямо същия период на предходната година. Увеличението е 14,1% в индустрията и 12,5% в услугите.
За домакинствата обаче картината не е еднозначна. Годишната инфлация през май 2026 г. е 6,9%, макар че на месечна база цените остават без промяна. Това означава, че доходите растат по-бързо от официалната годишна инфлация, но част от увеличението се поглъща от по-високите цени на стоки и услуги.
Обрат при доходите: България напусна последното място по реален стандарт в ЕС
В същото време потреблението остава активно. Оборотът в търговията на дребно през април 2026 г. нараства със 7,4% спрямо април 2025 г. Увеличение има при всички големи групи — нехранителни стоки, автомобилни горива и хранителни стоки.
На другия полюс е промишлеността. През април календарно изгладеният индекс на промишленото производство намалява с 4,1% спрямо същия месец на 2025 г. Най-силен е спадът в добивната промишленост — 33,8%, а при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ понижението е 13,9%.
Строителството обаче продължава да расте. През април строителната продукция се увеличава с 6,6% на годишна база, като най-силен ръст има при строителството на сгради — 12,5%.
Цените на жилищата също остават под сериозен натиск нагоре. През първото тримесечие на 2026 г. те са с 14,8% по-високи спрямо същия период на предходната година. Това е един от показателите, които обясняват защо въпреки ръста на заплатите усещането за достъпност при покупка на имот не се подобрява за всички домакинства.
Кредитната активност също остава висока. Кредитите за домакинствата нарастват с 20,8% на годишна база, а тези за нефинансовите предприятия — с 11,9%. Това показва, че въпреки по-високите цени и разходи, домакинствата и бизнесът продължават активно да използват банково финансиране.
Общата картина е на икономика с растящи доходи и активно потребление, но и с ясни напрежения — спад в промишленото производство, високи жилищни цени, силен кредитен растеж и разходи за труд, които се увеличават бързо. Затова добрата новина за по-високите заплати идва с важно уточнение: реалното усещане за стандарт зависи не само от фиша за заплата, а и от цените, кредитите, жилищата и ежедневните разходи.
Добави ни в предпочитани източници в Google
