Р ъстът на реалните (претеглени с инфлацията) заплати в България достига 37.4% в периода от 2020 до 2025 г., което нарежда страната ни на първо място в Европейския съюз по този показател.
Средните почасови брутни заплати и възнаграждения в Европейския съюз са се повишили от 21,5 евро през 2020 г. до 26,2 евро през 2025 г., което представлява ръст от 21,9%. Този показател обаче не отчита инфлацията.
За същия период цените на стоките и услугите са се увеличили с 25,6%. В резултат на това реалните заплати в кумулативен план са намалели с около 3%, което означава спад в покупателната способност на домакинствата.
Как се промени минималната заплата у нас
В този контекст възниква въпросът как са се променили заплатите и инфлацията в Европа през последните пет години и кои държави са печеливши и губещи в реално изражение.
Сред 30 европейски държави реалните възнаграждения са намалели в 12, докато са се увеличили в 18, показват данни на Евростат, изчислени от „Евронюз“. Данните се базират на брутни заплати и възнаграждения в национални валути.
България е безспорният лидер, с ръст на реалните заплати от 37,4% между 2020 и 2025 г. в кумулативен план.
В страната през 2023 г. влиза в сила закон, според който минималната заплата трябва да бъде поне 50% от средната брутна заплата.
След България се нареждат Хърватия (21,1%) и Литва (21,1%).
Първите три държави не са част от еврозоната през 2020 г. Тъй като някои страни се присъединяват към нея между 2020 и 2025 г., групирането за еврозоната е изчислено според състава ѝ през 2020 г.
Още три държави извън еврозоната – Румъния (19,7%), Унгария (18,8%) и Полша (17,8%), също отчитат значителен реален ръст между 15% и 20%.
В рамките на еврозоната Словения (14,4%), Латвия (10,6%) и Гърция (8,6%) също бележат осезаемо повишение.
Сред четирите най-големи икономики на ЕС реалните заплати намаляват във всички. Най-силен спад отчита Италия – 9,2%, следвана от Испания с 5,9%. Германия (-3,2%) и Франция (-3,3%) се движат малко под средното за ЕС.
Италия регистрира и най-големия спад в цяла Европа.
България е на трето място по ръст на възнагражденията в ЕС през 2024 г.
Тъй като данните са за брутни възнаграждения, промени в данъчното облагане също влияят върху крайния резултат. По-ниските данъци могат да увеличат нетния доход, докато по-високите го намаляват. Делът на реално получаваните доходи варира значително в Европа.
Паралелното разглеждане на инфлацията и номиналния ръст на заплатите дава по-пълна картина за реалните тенденции.
В няколко държави номиналните заплати са нараснали с над 60% от 2020 г. насам. Най-високи увеличения се отчитат в България (84,2%), Унгария (82,7%) и Румъния (73,1%). В същото време инфлацията в тези страни също е висока – съответно 34,1%, 53,7% и 44,6%.
За сравнение, Италия отчита най-нисък номинален ръст – 9,5%, следвана от Малта (13,3%) и Франция (14,1%). Въпреки по-ниската инфлация в тези държави, ръстът на заплатите не успява да я компенсира.
Освен динамиката, важни са и самите нива на възнагражденията, които остават силно различни в 30-те държави.
Към 2025 г. България е с най-ниска средна почасова заплата – 10,5 евро, докато Люксембург е с най-висока – 49,7 евро.
Това означава, че въпреки бързото догонване, разликата между двете крайности остава значителна.
По правило най-високите заплати са в Северна и Западна Европа, а най-ниските – в Източна Европа.
Дори сред големите икономики на ЕС разликите са отчетливи: Германия предлага най-високите брутни почасови възнаграждения – 34,5 евро, докато Испания е с най-ниските – 19,5 евро.
