Б ългария, Гърция и Румъния преминават от политическа координация към съвместно планиране и реализация на конкретни трансгранични транспортни проекти по три направления между Егейско море, Дунав и Черно море.
Това стана ясно по време на среща на високо ниво в Брюксел на тема „Приятели на Югоизточна Европа: Да преодолеем липсите заедно“, на която представители на трите държави подписаха план за действие за развитие на транспортната свързаност.
Документът е в изпълнение на меморандума за разбирателство между правителствата на България, Гърция и Румъния за засилване на трансграничното сътрудничество в рамките на Платформата за коридора Черно море - Егейско море, подписан на 3 декември 2025 г.
- 25 проекта са определени като приоритетни
От общо 53 проекта 25 са определени като инициативи с ключова важност и висока степен на готовност. Сред тях са големи трансгранични връзки, мостове, железопътни и пътни коридори.
Общата стойност на приоритетните проекти е приблизително 22,8 млрд. евро, като за част от тях вече е осигурено финансиране.
Целта е да бъде изградена непрекъсната транспортна мрежа по направленията Север - Юг и Изток - Запад, която да свързва Егейско море, България, Румъния и Черно море.
„Трансграничните проекти, по които има политически ангажимент, техническа готовност и реална перспектива за финансиране, трябва да бъдат едновременно включени в националните инвестиционни програми, така че изграждането на инфраструктурата от двете страни на границата да се случва синхронизирано“, заяви министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев.
Той посочи, че за България стратегически приоритет е свързването на Егейско море през страната с Дунав, Румъния и европейската транспортна мрежа.
Пеев изрази подкрепата на България за силно европейско финансиране на трансграничната транспортна инфраструктура в следващата финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г., както и за увеличаване на ресурсите по Механизма за свързване на Европа.
- Железопътната свързаност е основен акцент
Железопътните проекти заемат основна част от портфейла в подписания план за действие.
Предвиждат се мерки за увеличаване на скоростта и товарния капацитет, електрификация, въвеждане на европейски системи за сигурност, удвояване на железопътни участъци и подобряване на връзките с пристанищата.
Сред приоритетите е и развитието на по-надеждна транспортна връзка по направлението България - Гърция - Румъния - Молдова - Украйна.
В плана е включена модернизация на участъци от едно от натоварените железопътни направления между Бургас, Варна и Русе.
Предвидено е и проектиране на два нови моста над Дунав - при Силистра и Никопол. Те са сред проектите, за които се предвижда финансиране в периода до 2034 г.
- Мостът Русе - Гюргево ще бъде модернизиран
Сред проектите, които се очаква да бъдат реализирани в по-кратък срок, е модернизацията на съществуващата железопътна връзка Русе - Гюргево - Букурещ, включително електрификацията на съществуващия мост.
Проектът ще кандидатства за финансиране по „Reflow call“ на Механизма за свързване на Европа в рамките на настоящия програмен период. Срокът за изпълнението му е 2028-2030 г.
Друг от проектите е задълбочаването на корабоплавателния път по Дунав между България и Румъния по проекта FAST2 Danube. Той е сред финансово обезпечените инициативи, като завършването му е предвидено за 2028 г.
- Нов мост между Русе и Гюргево
Плановете включват и изграждането на нов комбиниран железопътен и автомобилен мост между Гюргево и Русе.
Проектът предвижда и обходни трасета около двата града. Очаква се той да бъде реализиран до 2032 г.
По време на срещата участваха транспортните министри на България и Гърция Георги Пеев и Христос Димас, държавният секретар на транспорта и инфраструктурата на Румъния Йонел Скриоштяну, европейският комисар по устойчив транспорт и туризъм Апостолос Дзидзикостас, координаторите на европейските транспортни коридори „Балтийско море - Черно море - Егейско море“ и „Рейн - Дунав“ Марио Мауро и Маргарида Маркеш, както и вицепрезидентът на Европейската инвестиционна банка Робърт де Гроот.
Българският министър подчерта още, че при планирането на новата инфраструктура транспортът и отбраната трябва да бъдат съобразявани още от началния етап, така че инвестициите да отговарят както на икономическите нужди, така и на изискванията за устойчивост, кризисна готовност и военна мобилност.
Добави ни в предпочитани източници в Google
