Системата на ТЕЛК и НЕЛК отдавна не е само въпрос на медицинска експертиза. Едно решение за трайно намалена работоспособност може да отвори достъп до пенсия за инвалидност, месечна финансова подкрепа, лична помощ, здравно осигуряване, данъчни облекчения, винетки, транспортни преференции и програми за заетост.
Точно затова темата вече не засяга само хората с увреждания и техните семейства. Тя е въпрос и за публичните финанси, пазара на труда, социалната политика и начина, по който държавата насочва все по-голям ресурс.
Това показва анализът на Института за пазарна икономика „Трудоспособност, инвалидност и социална подкрепа в България“. Основният извод на ИПИ е, че системата трябва едновременно да защитава хората с реални потребности и да бъде по-прозрачна, по-добре насочена и по-устойчива.
Затягат контрола върху инвалидните пенсии
Едно решение отключва много права
Решението на ТЕЛК не е просто медицински документ. То е вход към цяла система от права и плащания.
Освидетелстването може да даде право на пенсия за инвалидност, месечна финансова подкрепа по Закона за хората с увреждания, целеви помощи, лична помощ, безплатна винетка, помощни средства, данъчни облекчения, подкрепа за деца с трайни увреждания и различни местни преференции.
В анализа на ИПИ се подчертава, че при много от тези права няма автоматизъм — хората трябва да подават отделни заявления, а за част от помощите има допълнителни условия. Но именно решението на ТЕЛК е ключът, без който достъпът до голяма част от подкрепата не може да се отвори.
Това прави качеството на медицинската експертиза изключително важно. Ако системата работи добре, помощта стига до хората, които наистина имат нужда. Ако работи формално или непоследователно, рискът е двоен — едни хора може да останат недооценени, а други да влязат в системата без достатъчно ясна връзка между здравословното състояние, потребността и подкрепата.
Около 655 хиляди души с ТЕЛК
Според данните от преброяването през 2021 г., използвани в анализа на ИПИ, около 655 хил. души в България имат решение на ТЕЛК. Това е приблизително 10% от населението.
Всяка година се издават около 270 хил. експертни решения. Значителна част от тях са свързани с хронични заболявания — най-вече сърдечно-съдови заболявания, усложнения на диабета и други дългосрочни състояния.
Това е важен извод, защото показва, че натискът върху ТЕЛК не идва само от административни проблеми. Той е свързан и с реалната здравна картина в страната — висока заболеваемост, недостатъчна профилактика, късна диагностика и тежки хронични заболявания.
Колко става помощта за хората с ТЕЛК
ИПИ посочва, че сред водещите диагнози при решенията на ТЕЛК са последици от мозъчен инфаркт, сърдечна недостатъчност, диабет с усложнения, исхемични заболявания на сърцето и други хронични състояния.
С други думи, реформата в ТЕЛК не може да бъде отделена от въпроса как България лекува и предотвратява хроничните заболявания. Ако превенцията не работи, натискът върху медицинската експертиза, инвалидните пенсии и социалните плащания ще остава висок.
Най-много решения са в активна и предпенсионна възраст
Особено важен е възрастовият профил. Анализът на ИПИ показва, че решенията на ТЕЛК са концентрирани основно при хората между 40 и 79 години.
През 2025 г. над 108 хил. решения са издадени за хора между 40 и 59 години, а над 107 хил. — за хора между 60 и 79 години.
Това не е маловажна подробност. Това са възрастите, в които голяма част от хората все още работят или са непосредствено преди пенсия. Затова решенията на ТЕЛК имат пряко отражение върху пазара на труда — кой остава активен, кой излиза от заетост, кой получава подкрепа и какви стимули създава системата.
През 2024 г. 272 хил. души в работоспособна възраст получават пенсия за инвалидност. Това не означава, че всички те не могат да работят. Но според ИПИ показва, че инвалидността се превръща в много важен канал за доход и социална защита в активна възраст.
Тук е и един от най-чувствителните изводи на анализа. Ако инвалидната пенсия и свързаните с нея права са значими спрямо възможния доход от труд, особено при нискоквалифицирани работници, системата може да отслаби стимулите за работа. Това не отменя нуждата от подкрепа за хората с реални ограничения, но поставя въпроса как помощта да бъде съчетана с възможност за трудова активност.
Правителството предлага нови правила за ТЕЛК и НЕЛК
Инвалидните пенсии: малък ръст на хората, голям ръст на разходите
През 2024 г. общият брой получатели на пенсия за инвалидност е 528 хил. души. Най-голямата група са хората с пенсия за инвалидност поради общо заболяване — 466 хил. души, или 88% от всички получатели на инвалидни пенсии.
За периода 2019–2024 г. броят на инвалидните пенсионери нараства умерено — с около 4%. Разходите обаче се увеличават много по-бързо.
Според анализа на ИПИ общият разход за пенсии за инвалидност нараства от 0,9 млрд. евро през 2019 г. до 2,3 млрд. евро през 2024 г. Това е увеличение със 165%.
Това означава, че основният двигател на разходите не е масово увеличение на броя на хората, а ръстът на средния размер на пенсиите.
ИПИ извежда три риска. Първият е фискален — при толкова голям годишен разход дори малки промени в броя на новоотпуснатите пенсии или в размера им имат сериозен бюджетен ефект. Вторият е инерционен — пенсиите са дългосрочен ангажимент и днешните решения се пренасят в бъдещите бюджети. Третият е свързан с пазара на труда — особено когато става дума за хора в работоспособна възраст.
Северна България и Северозападът изпъкват в данните
Анализът показва и значителни регионални различия. В някои области делът на получателите на инвалидни пенсии достига около 30 души на 1000 население, докато в други е около 7–10 на 1000 души.
По-високите стойности са концентрирани основно в Северна България и Северозападния регион. ИПИ посочва, че това вероятно отразява комбинация от демографски фактори, здравословно състояние на населението и икономически условия.
Този регионален разрез е важен, защото показва, че проблемът не може да се реши само с промени в правилата на ТЕЛК. В районите с по-висока заболеваемост, по-ниска заетост, застаряващо население и по-слаби икономически възможности натискът върху системата логично е по-силен.
Личната помощ расте изключително бързо
Един от най-силните акценти в анализа е механизмът за лична помощ.
От въвеждането му през 2019 г. броят на ползвателите нараства от над 15 хил. души до над 94 хил. души през 2025 г.
Още по-голям е ръстът при разходите. Те се увеличават от около 9,6 млн. евро до приблизително 642 млн. евро.
ИПИ не поставя под съмнение необходимостта от лична помощ за хората с тежки увреждания. Напротив — такава подкрепа е жизненоважна за много семейства. Проблемът, който анализът поставя, е друг: толкова бързо разширяване на системата трябва да бъде съпътствано от много по-добра оценка на потребностите, мониторинг и контрол.
Според ИПИ има и съществени регионални различия в използването на услугата, особено в Северна България и Северозапада. Това поставя въпроси дали механизмът навсякъде отразява реалната потребност по един и същи начин.
Социалната подкрепа е широка, но не винаги добре координирана
Системата за подкрепа на хората с увреждания включва много различни плащания и услуги.
През 2025 г. около 31,7 хил. семейства получават месечна помощ за дете с трайно увреждане, като общият бюджет на тази помощ достига 117 млн. евро.
Около 246 хил. души получават безплатни годишни електронни винетки. Над 50 хил. души са здравно осигурявани чрез месечни социални помощи, а около 61 хил. души са осигурявани като лица, които полагат грижи за хора с увреждания.
ИПИ обръща внимание, че различните видове подкрепа са разпределени между няколко институции — най-вече НОИ, АСП и Агенцията по заетостта. Това затруднява цялостната оценка на потребностите и води до политики „на парче“.
Проблемът не е, че има много форми на подкрепа. Проблемът е дали те работят заедно и дали водят до реален резултат — по-добър живот, по-добър достъп до услуги и, когато е възможно, по-голяма трудова и социална активност.
Данъчните облекчения помагат, но само на хора с облагаеми доходи
В анализа се разглеждат и данъчните облекчения за хората с увреждания. Те са по-малък компонент от системата, но са важни за хората, които имат облагаеми доходи.
Основното данъчно облекчение е за лица с намалена работоспособност над 50%. То позволява намаляване на годишната данъчна основа с фиксирана сума от 4049 евро. При 10% данък това означава максимално намаление на данъка с около 405 евро годишно.
Тук обаче има важна особеност: облекчението има реален ефект само ако човек има облагаем доход. Ако получава само необлагаеми доходи, например само пенсия, няма данъчна основа, от която да бъде приспаднато облекчението.
Затова тази мярка е допълваща, а не основна. Тя е полезна за работещи хора с ТЕЛК или за хора с други облагаеми доходи, но не решава проблемите на най-уязвимите групи.
Заетостта остава най-слабото звено
Въпреки големия обхват на социалната подкрепа, участието на хората с увреждания на пазара на труда остава ограничено.
ИПИ посочва, че разликата в коефициента на заетост между хората с и без увреждания в България е малко над 33 процентни пункта. В по-добре работещите системи в ЕС тази разлика е около 15 процентни пункта.
Това означава, че проблемът не е само медицински. Той е и организационен — какви програми за заетост има, дали те водят до реална работа и дали частният сектор е достатъчно включен.
Особено показателна е Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания. Въпреки името си, според анализа на ИПИ тя не предвижда и не провежда обучения на хора с увреждания.
За периода 2019–2024 г. около 10 700 души с увреждания са участвали в субсидирана заетост. Но близо 60% от тях са работили в едва 10 длъжности — най-често като чистачи, общи работници или технически сътрудници.
Това поставя въпроса дали активните политики наистина водят до устойчива заетост и развитие на умения, или по-скоро осигуряват временна и нискоквалифицирана работа.
Какво предлага ИПИ
В анализа на Института за пазарна икономика се посочват няколко основни посоки за промяна.
На първо място е по-голяма прозрачност и контрол в медицинската експертиза. Това включва развитие на единна електронна информационна система, по-добър обмен на данни между НЗИС, НОИ, АСП и други институции, ясни стандарти за оценка на работоспособността и по-силен контрол върху качеството на първоинстанционните решения на ТЕЛК.
ИПИ поставя акцент и върху необходимостта от включване на представители на заинтересовани институции в системата на медицинската експертиза, особено на осигурителния институт. Причината е проста: НОИ плаща голяма част от последващите разходи, но не участва достатъчно в процеса, който ги отключва.
Втората посока е по-добра координация между институциите. Социалните плащания, услугите и програмите за заетост трябва да се разглеждат заедно, а не като отделни канали.
Третата е по-силен фокус върху работа, обучение и преквалификация. ИПИ препоръчва повече програми за обучение на хора с увреждания, по-силни стимули за частния сектор, насърчаване на гъвкава и дистанционна работа и по-добра връзка между субсидираната и устойчивата заетост.
Четвъртата е по-добра оценка на потребностите при социалните услуги, включително личната помощ. Това означава по-добър мониторинг на регионалните различия и развитие на алтернативни социални услуги, които да допълват личната помощ.
Петата е превенция. Ако водещите диагнози в ТЕЛК са свързани със сърдечно-съдови заболявания, диабет и други хронични състояния, тогава ранната диагностика и по-добрият достъп до лечение са не само здравна, но и социална и бюджетна политика.
Накрая ИПИ настоява за по-добро наблюдение на фискалната устойчивост — редовни оценки на ефекта от различните политики, връзка между разходите и резултатите и анализ на стимулите, които системата създава за участие в пазара на труда.
Големият въпрос: как да има подкрепа, без системата да произвежда зависимост
Анализът на ИПИ не казва, че подкрепата за хората с увреждания трябва да бъде намалена. Напротив — системата е жизненоважна за стотици хиляди хора.
Въпросът е дали тя е достатъчно справедлива, ефективна и устойчива. Дали подкрепата стига до хората с реални нужди. Дали плащанията и услугите са добре насочени. Дали има достатъчно контрол. И дали човек с увреждане, който може да работи при подходящи условия, получава реална възможност за труд, а не само място в статистиката на помощите.
Затова темата за ТЕЛК вече не може да се разглежда само като спор за проценти, комисии и документи. Тя е въпрос за това как държавата помага, как харчи публичен ресурс и как включва хората с увреждания в обществото и икономиката.
Най-краткият извод от анализа на ИПИ е: България има широка система за подкрепа, но тя се нуждае от повече прозрачност, по-добра координация и много по-силна връзка между помощта, реалните потребности и възможността за работа.
Добави ни в предпочитани източници в Google
