Д ържавните предприятия представляват една много важна част от икономиката на България. Приходите им през 2015 г. се равняват на 13% от брутния вътрешен продукт, но дори тази цифра подценява тяхното икономическо влияние, защото ключови сектори като енергетика, железопътен транспорт и водоснабдяване са доминирани именно от такива предприятия.
И въпреки че на хартия държавните предприятия не са част от държавния бюджет, тяхното финансово състояние оказва сериозен ефект върху състоянието на публичните финанси.
През 2015 г. общата сума на субсидиите и капиталовите трансфери от републиканския бюджет към държавни предприятия е общо 2,7 млрд. лв. или 3,1% от БВП, като те остават относително стабилни около 3% от БВП през последните години.
От ИПИ консолидират данните от финансовите отчети на всички държавни предприятия (общо 158 на брой), от последните три отчетни години – 2013, 2014 и 2015 г.
Направеният анализ се фокусира върху три основни индикатора, чрез които можем да придобием сравнително пълна представя за финансовото здраве на предприятията в публичния сектор - нетната печалба на предприятията след данъци; годишната възвръщаемост върху техните активи; размер и динамика на тяхното ниво на задлъжнялост,изразено чрез съотношението на задълженията към собствения капитал.
Данните показват, че като цяло финансовото състояние на държавните предприятия се влошава през 2014 и 2015 г. спрямо базисната 2013-та година. Броят на губещите предприятия значително нараства до 72 през 2014 г. и въпреки че леко спада до 62 през 2015 г., остава над нивото от 55 през 2013-та.
Общият финансов резултат сериозно се влошава от 493 млн. лв. нетна печалба през 2013 г. до 266 млн. лв. загуба през 2014 г. През 2015 г. ситуацията се подобрява и отново е отчетена нетна печалба, но този път от само 85 млн. лв.
Задълженията на предприятията растат през всяка една от разгледаните години и през 2014 г. темпото на натрупване на дългове дори изпреварва ръста на БВП.
Усреднената възвръщаемост на активите е много ниска. През всяка една от разгледаните години тя дори не доближава 1%, което означава, че една голяма част от държавните предприятия на практика не отчитат никаква възвръщаемост. За сравнение, в частния сектор препоръчителната възвръщаемост, която едно предприятие трябва да достигне, за да се счита за добра инвестиция, е около 5%.
Тревожно е, че средното съотношение на дълг към собствен капитал за предприятията с годишни приходи над 100 млн. лв. е шест пъти по-високо от това за цялата икономика. Най-големите и важни предприятия са и най-задлъжнелите.
Фокусирайки се върху 10-те държавни предприятия с най-високи приходи (които формират 78% от приходите на всички) се забелязва, че техният финансов резултат е значително по-лош от средния.
Средната им печалба е по-ниска от тази за всички държавни компании през всяка една от разгледаните години. Същото се отнася и за възвръщаемостта на техните активи. През 2014 и 2015 г. средната възвръщаемост на активите на 10-те най-големи държавни предприятия дори е отрицателна.
Пет от тези предприятия са били на загуба през 2015 г., докато през 2013 г. губещите са само три. Задлъжнялостта на тези предприятия също сериозно се влошава. Тяхното усреднено съотношение на дълг към собствен капитал стремглаво се покачва от 0,83 през 2013 г. на 1,33 през 2015 г., което представлява ръст от над 60%.
Забелязва се, че напоследък някои предприятия подобряват своето финансово състояние „на хартия“ благодарение на чисто счетоводни трикове. Например, нивото на задлъжнялост на БДЖ-Пътнически превози сериозно спада през 2015 г. благодарение на чисто счетоводни записи. Към 31.12.2015 г. стойността на собствения капитал на дружеството е с над 90% по-висока в сравнение с година по-рано. Това обаче се дължи основно на преоценка на определени дълготрайни материални активи, а не на погасяване на дългове.
През първото полугодие на 2016 г. имаше подобно подобрение в нетната печалба на БДЖ-Товарни превози, което се дължеше основно на по-ниски отчетени разходи за амортизация вследствие на промяна в счетоводната политика.
Данните показват, че финансовото състояние на държавните предприятия като цяло остава лошо през последните няколко години – печалбите падат, възвръщаемостта е много ниска и дори отрицателна при десетте най-големи предприятия, а задлъжнялостта при основните играчи расте с много бързи темпове. Същевременно с това влошаване обаче, субсидиите и трансферите от държавния бюджет към тези компании продължават да растат, дори в условията на хроничен бюджетен дефицит
