Около 60% от работните места в развитите икономики и 23% в страните с ниски доходи ще бъдат засегнати от изкуствения интелект с течение на времето. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в Банкок. За света като цяло оценката е около 40% от работните места да бъдат подпомогнати от технологията, да претърпят промени, намаляващи изискваните умения, или да бъдат премахнати.
Георгиева участва в дискусията „Малки модели за изкуствен интелект: повече и по-добри работни места“, организирана от Световната банка в рамките на годишните срещи на двете институции за 2026 г. В сесията в конгресния център „Кралица Сирикит“ участваха и президентът на Групата на Световната банка Аджай Банга и президентът на Сингапур Тарман Шанмугаратнам.
„Бавно настъпващо цунами“
„Това е бавно настъпващо цунами, но все пак цунами“, каза Георгиева. Тя подчерта, че част от въздействието вече се наблюдава.
AI може да не е взел работата ви, но е повлиял на заплатата
По-ниският дял на засегнатите работни места в страните с ниски доходи не означава, че те са в по-добра позиция, а че изкуственият интелект все още не е навлязъл толкова широко в тях, обясни тя.
Повече работа, но за по-малко пари
Изследване на МВФ за американския пазар на труда показва, че вече 10% от работните места изискват по-високи умения за работа с изкуствен интелект. Тези позиции се заплащат по-добре. Същевременно работните места с рутинни и повтарящи се задачи намаляват, а нископлатената заетост се увеличава в строителството, центровете за данни и услугите.
Нетният ефект върху заетостта в разгледаната част от американския пазар е положителен, но това не е повод за успокоение, тъй като увеличението е при по-нископлатените позиции, посочи Георгиева.
Младите – най-засегнати
Шефът на МВФ открои риска за младите хора, които обикновено започват професионалния си път с рутинни задачи и постепенно придобиват опит. Намаляването на тези позиции може да затрудни навлизането им на пазара на труда и последващото им кариерно развитие.
Сходно предупреждение отправи и президентът на Сингапур. По думите на Тарман Шанмугаратнам възможностите за първа работа на завършилите образование намаляват в развитите икономики, особено в технологичните сектори. В САЩ търсенето на висшисти е намаляло за първи път от един век, а предимството им по отношение на заплащането се е свило значително.
Шанмугаратнам призова правителствата да работят с частния сектор за осигуряване на първа работа на младите хора и за повече практически занятия, стажове и обучение в предприятията. Според него изместването на човешкия труд ще става постепенно, задача по задача, което дава време за придобиване на нови умения.
Как ще се пълни бюджетът, ако трудът отстъпи
Според Георгиева правителствата трябва да проследяват промените в заетостта, да преосмислят образованието и да насърчават ученето през целия живот.
Необходимо е и да оценят последиците за публичните финанси. Ако технологията доведе до намаляване на дела на труда за сметка на капитала, държавите ще трябва да преценят как да осигуряват приходите си, значителна част от които днес идват от облагането на труда.
Тя предупреди, че не може да се предвиди точно как ще изглежда пазарът на труда след пет години, затова наблюдението и анализът трябва да водят до конкретни действия.
ИИ крепи световния растеж
Първата вълна от икономическия ефект на технологията е свързана с увеличени инвестиции и търсене, включително чрез строителството на центрове за данни и разработването на модели. Засега този процес подкрепя растежа в ограничен брой икономики, посочи Георгиева.
67 милиона младежи са безработни: Технологиите променят първите стъпки в кариерата
Световната икономика продължава да нараства с около 3% въпреки отрицателното влияние на шока в енергийните доставки, каза тя. САЩ, Китай и Индия са сред основните разработчици на изкуствен интелект, а редица азиатски икономики участват във веригите на доставки за необходимата инфраструктура.
Следващата вълна ще бъде свързана с по-широкото използване на технологията. Според представените оценки то може да увеличи растежа в развитите азиатски икономики с между 0,5 и 1 процентен пункт, а в развиващите се икономики в Азия – с между 0,2 и 0,8 процентни пункта. Допълнителен растеж от 1 процентен пункт в развитите азиатски икономики би компенсирал повече от загубата от застаряването на населението, заяви Георгиева.
За да се възползват от тези възможности, развиващите се държави трябва да осигурят достъп до електричество и цифрова инфраструктура, подготовка на хората и защита от злоупотреби.
„Малкият“ изкуствен интелект и 1,2 млрд. млади хора
Президентът на Световната банка Аджай Банга постави акцент върху необходимостта от работни места за младите хора в развиващите се държави. През следващите 15 години 1,2 млрд. души ще достигнат възраст за навлизане на пазара на труда, посочи той.
По думите му частният сектор създава между 75 и 85% от работните места, а правителствата трябва да осигуряват подходящи условия за инвестиции. Банга открои пет области с потенциал за заетост: инфраструктурата, земеделието с малки стопанства, първичното здравеопазване, туризма и производството с по-висока добавена стойност.
Той подчерта възможностите на т.нар. малък изкуствен интелект – достъпни приложения за решаване на конкретни проблеми в развиващите се икономики. Като пример Банга посочи платформа за индийски земеделци, разработена с помощта на Google, чрез която фермерка може с телефона си да установи заболяване по растение и да поръча подходящ инсектицид от кооператива срещу 25 рупии. Целта е да се изграждат нови възможности, а не само да се прехвърлят работни места от развитите към развиващите се страни, посочи той.
Растежът не гарантира работа
Тарман Шанмугаратнам предупреди, че икономическият растеж сам по себе си не гарантира достатъчно качествени работни места. Китай, Индия и развиващите се икономики в Югоизточна Азия отчитат сравнително добър растеж, но създаването на заетост остава слабо, а изкуственият интелект може да задълбочи това разминаване, ако не се използва целенасочено, посочи той.
Президентът на Сингапур открои зелената енергетика като възможност за допълнителна заетост. По думите му при инвестиция от 1 млн. долара възобновяемата енергетика създава три пъти повече работни места от енергетиката, основана на изкопаеми горива. Значителен потенциал има и здравеопазването – броят на медицинските сестри спрямо населението в развиващите се държави е между пет и десет пъти по-нисък от този в развитите икономики.
В края на дискусията Георгиева заяви, че би искала изкуственият интелект да поема задачите, които хората не желаят да изпълняват, за да могат те да се занимават с това, което обичат. Тя свърза тази цел с по-висока производителност и жизнен стандарт и със запазване на човешкото достойнство.
Добави ни в предпочитани източници в Google
