С ериозен дисбаланс между приходи и разходи отчита държавният бюджет в първите месеци на годината. На фона на нарастващите притеснения за състоянието на публичните финанси темата беше засегната и по време на консултациите при президента Илияна Йотова във вторник.
По данни на Министерството на финансите, за периода януари - април разходите надвишават приходите с около 1,75 млрд. евро. Отчетените постъпления възлизат на 14,1 млрд. евро, докато разходите достигат 15,8 млрд. евро. Макар и двете стойности да бележат ръст спрямо същия период на 2025 г., увеличението при разходите е значително по-ускорено.
- Какво стои зад ръста на разходите
Като основни фактори за увеличението се посочват редица политики с директен ефект върху публичните финанси. Сред тях са индексацията на пенсиите от средата на миналата година, увеличението на възнагражденията в обществения сектор, както и повишаването на минималната работна заплата в началото на 2026 г.
Допълнително влияние оказват и по-високите капиталови разходи – инвестиции в инфраструктура, обществени проекти и други държавни дейности, които традиционно натоварват бюджета в краткосрочен план.
- Експертни оценки и предупреждения
Темата беше коментирана и в ефира на NOVA, където членът на Фискалния съвет Любомир Дацов отбеляза, че само през април ръстът на разходите достига около 30%.
"Това, което наблюдаваме, не е просто преиндексиране на доходите, а процес, при който огромното потребление в момента помпа покачването на цените. Автоматичното увеличаване на заплатите създава допълнителен натиск, тъй като възнагражденията в публичния сектор изпреварват тези в частния, принуждавайки бизнеса също да ги повишава", заяви Дацов.
Сходни опасения изрази и изпълнителният директор на КРИБ Боян Митракиев. Според него има сериозно разминаване между количеството пари в икономиката и реалното производство.
"Парите в икономиката се увеличават с близо 20%, докато произведените стоки и услуги намаляват с около 10%. Това идва от публичния сектор, който не произвежда кой знае какво", посочи той.
Митракиев подчерта, че за икономика като българската, която е силно отворена и зависима от външни пазари, подобна тенденция крие допълнителни рискове: "Нашите цени се вдигат, нашите заводи не работят, а с тези заеми всъщност захранваме чуждите икономики", допълни той, визирайки увеличения внос от страни като Турция, Китай и Италия.
- Бюджетният баланс и икономическата среда
Бюджетният баланс е ключов показател за състоянието на публичните финанси. При дефицит – когато разходите надвишават приходите – държавата обикновено компенсира разликата чрез заеми или използване на фискалния резерв.
През последните години България, както и много други европейски държави, увеличи публичните разходи в отговор на икономически и социални предизвикателства, включително инфлация, ръст на цените на енергията и необходимост от подкрепа за домакинствата.
В този контекст експертите следят внимателно динамиката между приходи и разходи, тъй като продължителен дисбаланс може да доведе до нарастване на държавния дълг и допълнителен натиск върху икономиката.
- Какво предстои
Очаква се темата за състоянието на бюджета да остане сред водещите в политическия и икономически дневен ред. Анализите на Министерството на финансите и на независими експерти ще бъдат ключови за определяне на бъдещите фискални политики и мерки за балансиране на публичните финанси.
