М инистерството на електронното управление приключва участието си в служебното правителство с фокус върху стабилността на ключови системи за държавата – изборния процес, цифровата инфраструктура и управлението на данните. От институцията подчертават, че основната цел през изминалите месеци е била да се гарантират прозрачност, сигурност и предвидимост в сферите, които пряко влияят върху доверието на гражданите.
Служебният кабинет „Гюров“ на финала: Какво свърши, кога си тръгва и какво предстои
Избори с висока степен на прозрачност
Парламентарните избори на 19 април 2026 г. са преминали при засилени мерки за технологична сигурност. Всички устройства за машинно гласуване са били сертифицирани с участието на външни експерти, представители на политически партии и наблюдатели.
За първи път е извършена пълна проверка на т.нар. хеш код на всички машини преди транспортирането им до секциите. Осигурена е била и защитена среда за достъп до изходния код на софтуера.
Сред нововъведенията е и автоматизираното проследяване на видеонаблюдението при преброяването на бюлетините, както и създаването на контактен център, който в изборната нощ е обработвал сигнали в реално време.
Въведени са и мерки за по-добра достъпност – тактилни шаблони за незрящи избиратели и QR кодове с аудио информация за кандидатските листи във всички секции.
Напредък и предизвикателства в дигиталната инфраструктура
Министерството е работило по едни от най-мащабните проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост, свързани с разширяване на цифровата инфраструктура в страната.
Подобрена е координацията между институциите, като са идентифицирани нови доставчици за разширяване на обхвата на мрежите. Разработено е и специално уеб приложение за събиране на GPS координати на обектите, включени в Единната електронна съобщителна мрежа.
От ведомството обаче посочват и редица предизвикателства – необходимост от по-строг контрол, ускоряване на процесите и по-добра координация, за да бъдат изпълнени заложените цели.
Данните – ключов ресурс за управление
Един от основните приоритети е бил и подготовката на Национална стратегия за управление на данните за периода 2026–2030 г., която вече е публикувана за обществено обсъждане.
Документът поставя основите за подобряване на качеството и достъпността на данните, изграждане на модерна инфраструктура за обмен и по-широкото им използване при вземането на решения в публичния сектор. Предвиждат се и стандарти за по-ефективен обмен между институциите.
Първи стъпки към цифрова самоличност
Министерството е разработило и прототип на електронен портфейл за цифрова самоличност (Digital Wallet), който ще бъде в основата на бъдещите електронни услуги.
Подготвени са решения на Министерския съвет за стартиране на пилотен проект, като са очертани и рисковете, свързани със сроковете по европейските регулации.
Изкуствен интелект и законодателство
Започнат е процесът по прилагане на европейските правила в сферата на изкуствения интелект, включително подготовка на национално законодателство и изграждане на административен капацитет.
Актуализиран е съставът на междуведомствената работна група, която ще координира усилията в тази област.
Киберсигурността остава предизвикателство
Въпреки направените инвестиции, анализ на министерството показва, че България все още няма напълно изградена ефективна национална система за киберсигурност. Темата остава сред ключовите предизвикателства пред следващото управление.
Какво оставя служебният кабинет
От Министерството на електронното управление обобщават, че предават на следващото правителство:
- работещ и прозрачен изборен процес;
- ясна картина за състоянието на цифровата инфраструктура;
- стратегическа рамка за управление на данните;
- първи реални стъпки към цифрова идентичност;
- подготовка за регулацията на изкуствения интелект;
- анализ на състоянието на киберсигурността.
По оценка на институцията, мандатът е бил насочен към подреждане на процесите и очертаване на конкретни следващи стъпки. Така служебното правителство оставя основа за продължаване на развитието на дигиталната държава.
