О чаквано, редовният доклад на Европейската централна банка за страните извън Еврозоната и шансовете им да станат част от нея не се оказа позитивен за България.
Въпреки факта, че страната ни подаде заявление за влизане в нея още през 2018 година, като първоначалната цел бе това да се случи за срок от две години, датата за приемане постоянно се местеше напред във времето и това се случи отново и днес.
Основният мотив на ЕЦБ и този път е добре познат: неизпълнение на критериите, нужни, за да се присъединим към Еврозоната и да приемем единната валута от 1 януари 2025 година. В конкретика: изискването за инфлация, което според Маастрихтските критерии, трябва да не е повече от 1,5% над осреднената стойност между трите страни членки с най-ниска инфлация.
Същевременно обаче е редно да посочим и че от изложеното от ЕК и ЕЦБ в докладите досега, може да се констатира, че България е най-напреднала от всичките шест държави по пътя си за въвеждане на еврото и е постигнала значителен напредък в изпълнението на критериите за конвергенция.
Ето и пълният текст от доклада:
"В контекста на своята оценка на правната съвместимост и на изпълнението на критериите за конвергенция, като взе предвид съответните допълнителни фактори, Комисията счита, че България не отговаря на условията за приемане на еврото:
1. България не изпълнява критерия за ценова стабилност.
Средният темп на инфлация в България през 12-те месеца до май 2024 г. е 5,1%, което е над референтната стойност от 4,1%. Комисията прогнозира, че през следващите месеци той ще остане малко над референтната стойност, но се очаква разликата да се заличи до края на 2024 г. или в началото на 2025 г.
2. Страната ни изпълнява критерия за публичните финанси.
България не е предмет на решение на Съвета относно наличието на прекомерен дефицит. Дефицитът по консолидирания държавен бюджет намаля с 1,1 процентни пункта до 2,9% от БВП през 2022 г. и се сви още повече до 1,9% от БВП през 2023 г.
3. София отговаря на критерия за обменния курс.
България влезе в ERM II на 10 юли 2020 г. и към момента на приемане на настоящия доклад участва в механизма от почти 4 години.
4. Изпълнен е и критерия за конвергенция по дългосрочните лихвени проценти.
Средният дългосрочен лихвен процент през 12-те месеца до май 2024 г. е 4,0%, което е под референтната стойност от 5,5%. От нисък лихвен процент в началото на 2022 г., досега дългосрочният лихвен процент се увеличава постепенно".
Както става ясно, България покрива всички критерии, като единственият проблем остава само инфлацията за членство в еврозоната според редовните конвергентни доклади за 2024 г. на Европейската комисия и на Европейската централна банка.
Очакванията обаче са до края на годината и тя да бъде покрита като критерий и страната ни да поиска извънреден доклад, съобщиха от БНБ.
В докладите се отбелязва, че от шестте разглеждани държави само законодателството на България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС при спазване на условията и тълкуванията, посочени в докладите. В контекста на пълноправното ни членство в еврозоната България следва да продължи стъпките си към осигуряването на стабилна и предвидима бизнес среда и институционална рамка за постигането на устойчива конвергенция с държавите от еврозоната.
Българските власти ще продължат активно да работят за изпълнението на всички критерии за членство в еврозоната, както и за подобряване на бизнес средата и институционалната рамка за постигане на устойчиво сближаване с еврозоната.
И на финала отново: при покриване на всички критерии за членство, което се очаква да бъде изпълнено в края на годината, страната ни ще поиска изготвянето на извънредни конвергентни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка, на базата на които възможно най-скоро да се вземе решение за датата на членство на България в Еврозоната.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
