Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на октомври 2026 г. се очаква да бъде отрицателно в размер на 5,2 млрд. евро, или 4% от прогнозния БВП. Това показват предварителните данни и оценки на Министерството на финансите.
Само за един месец дефицитът нараства с 1,2 процентни пункта. Към края на септември той беше 3 669,2 млн. евро, или 2,8% от прогнозния БВП. Ръстът се дължи основно на значително увеличение на капиталовите разходи и трансфери, посочват от ведомството.
Най-голямият дефицит от 20 години
И натрупаният дефицит, и този само за октомври са най-високите за последните 20 години. Това отбелязва Фискалният съвет в анализ на данните на МФ, публикуван днес.
Според съвета дефицитът с натрупване към октомври – минус 5,2 млрд. евро, или 4,0% от БВП, е най-голямият за този месец от 20 години насам. Същото важи и за баланса само за октомври – минус 1,5 млрд. евро, или 1,2% от БВП.
Инвестициите се трупат в края на годината
Според МФ значителна част от капиталовите разходи и трансфери се е концентрирала в последното тримесечие по няколко причини: късното приемане на бюджета за 2026 г., приключването на строителния сезон, плащанията към контрагенти за доставка на военно оборудване и приключването на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ).
Бюджетният дефицит на България расте до 3,6 млрд. евро през септември
Към края на септември усвояването на планираните капиталови разходи е било около 50% от заложеното за годината. През октомври плащанията рязко се ускоряват и само за месеца капиталовите разходи и трансфери надхвърлят 1,1 млрд. евро:
- около 0,6 млрд. евро са по сметките за средства от ЕС, от които 0,5 млрд. евро по НПВУ;
- около 0,5 млрд. евро са по националния бюджет, от които 0,4 млрд. евро по бюджета на Министерството на отбраната.
Концентрирането на големи плащания в рамките на един календарен месец води до превишение на разходите над приходите за октомври и до формиране на дефицит на касова основа на месечна база, обясняват от МФ.
Разходи от 42,7 млрд. срещу приходи от 37,5 млрд. евро
Приходите, помощите и даренията към октомври се очаква да бъдат 37,5 млрд. евро, или 75,6% от годишните разчети, и с 3,4 млрд. евро (9,9%) повече спрямо същия период на 2025 г.
За ръста принос имат данъчните приходи, които нарастват номинално с 2,4 млрд. евро (8,7%) спрямо октомври 2025 г., и помощите и даренията, които се увеличават с 1,5 млрд. евро. Неданъчните приходи са по-ниски с 0,6 млрд. евро, основно заради по-малките постъпления от дивидент от държавни предприятия през 2026 г.
Бюджетът остава на червено: Дефицитът е най-висок за юни от 16 години
Разходите, включително вноската на България в бюджета на ЕС, достигат 42,7 млрд. евро, или 75,1% от годишните разчети. За сравнение, към октомври 2025 г. те бяха 37,5 млрд. евро.
Нарастване има основно при социалните и здравноосигурителните плащания, включително пенсиите, както и при разходите за персонал и капиталовите разходи. От МФ посочват като основни причини индексацията на пенсиите по швейцарското правило от 1 юли 2025 г. и 1 юли 2026 г., увеличението на минималната работна заплата от януари 2026 г. и повишаването на възнагражденията с натрупаната инфлация за 2025 г., считано от януари 2026 г. Значителен е и ръстът на капиталовите разходи заради инвестициите и проектите по ПВУ и по Общинската инвестиционна програма.
Изплатената от централния бюджет част от вноската на България в бюджета на ЕС към 31 октомври 2026 г. възлиза на 1,0 млрд. евро. Това е в изпълнение на действащото законодателство за собствените ресурси на ЕС, уточняват от министерството.
Дацов: Няма заявка за структурни реформи
Дни преди данните за октомври членът на Фискалния съвет Любомир Дацов коментира бюджетната политика в интервю за БНР.
По думите му фискалната консолидация, за да е добра, трябва да минава през разходите. „Може да има приходни мерки, но няма щастливи такива“, каза Дацов. Според него те утежняват бизнес средата или означават по-високи данъци, а и в двата случая това намалява икономическата активност.
Като решение той посочи заплатите, издръжката, пенсиите, субсидиите и социалните плащания да растат с по-малък процент от очаквания ръст на БВП, така че дялът им да намалява. Устойчивият подход обаче са структурните реформи, смята той.
„В момента нямаме заявка за структурни реформи, които са по-комплексни, изискват повече работа и знания, но те решават проблемите на държавата занапред“, заяви Дацов.
По думите му България е в групата държави в ЕС, които нарушават правилото за дефицита, но дългът им е под 60% от БВП. От изпратения в Брюксел бюджет се очаква анализ на истинската стратегия на правителството. „А засега може само да се предполага какъв им е подходът“, посочи Дацов.
Окончателните данни за изпълнението на бюджета към октомври ще бъдат публикувани в края на ноември.
