Държавният бюджет остава под сериозен натиск в средата на годината. Дефицитът по консолидираната фискална програма към края на юни достига 2,4 млрд. евро, или 1,9% от прогнозния брутен вътрешен продукт, показват предварителните данни на Министерството на финансите.
Според анализ на Фискалния съвет това е най-високата стойност за юни през последните 16 години. Съветът публикува сравнителни данни за изпълнението на бюджета на фона на необичайната ситуация с удължителен бюджет.
Какво става с бюджета на България към края на май 2026 г.
На пръв поглед има и добър знак — само през юни бюджетът излиза на плюс. Балансът за месеца е положителен, в размер на около 0,11 млрд. евро, или 0,1% от БВП. Това означава, че през юни приходите са били малко повече от разходите.
Въпреки това натрупаният дефицит от началото на годината остава значителен. За сравнение, към края на юни 2025 г. минусът в бюджета е бил 1,7 млрд. евро, или 1,5% от БВП.
Подобрението спрямо май се дължи основно на еднократни фактори в приходите. Сред тях са по-високите постъпления от корпоративен данък заради срока за деклариране и внасяне на дължимите данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и внесена в държавния бюджет вноска от превишението на приходите над разходите на Българската народна банка за 2025 г.
Приходите, помощите и даренията по консолидираната фискална програма към юни се очаква да бъдат 21,6 млрд. евро. Това е с 1,6 млрд. евро, или 8,2%, повече спрямо същия период на миналата година. Основният принос е от данъчните приходи, които нарастват с 1,5 млрд. евро.
Разходите обаче също растат. Към края на юни те са 24 млрд. евро при 21,7 млрд. евро година по-рано. Министерството на финансите обяснява увеличението с няколко фактора — индексацията на пенсиите от 1 юли 2025 г., ръста на минималната работна заплата от януари 2026 г., увеличението на възнагражденията с размера на натрупаната инфлация за 2025 г., както и по-високите капиталови разходи.
„Трудна задача“: Премиерът заговори за орязване на дефицита и дълговете
Така бюджетът се оказва в ситуация, в която приходите растат, но разходите продължават да ги изпреварват. Именно това прави данните за дефицита важни — те показват не само моментна дупка в сметките, а трайно напрежение върху публичните финанси.
Темата е особено чувствителна и заради проектобюджета за 2026 г., в който е заложен дефицит от 5,7% от БВП. Фискалният съвет вече предупреди, че подобна рамка задълбочава проблема и не предлага достатъчно ясна фискална консолидация.
За гражданите тези числа имат значение, защото високият дефицит ограничава възможностите на държавата за нови разходи без допълнителен дълг или без мерки за повече приходи. Това засяга теми като пенсии, заплати в публичния сектор, социални плащания, инвестиции и бъдещи данъчни решения.
За 2027 г. правителството обещава по-осезаемо намаляване на дефицита и, ако е възможно, ограничаване на новите заеми. Премиерът Румен Радев заяви, че кабинетът се ангажира в бюджета за следващата година да покаже „чувствително намаляване на дефицита“, но подчерта, че още в проектобюджета за 2026 г. рязкото свиване е изключително трудна задача.
