Т еменужка Петкова от ГЕРБ отговори на обвиненията на „Прогресивна България“ във връзка със състоянието на публичните финанси и твърденията за прикрит дефицит.
Тя припомни, че дефицитът за 2025 г. е 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП).
„Проблемът тръгва от тяхното некомпетентно управление и опита им да дискредитират предишното управление“, заяви Петкова, цитирана от DarikNews.bg
Шишков: Одитът на Сметната палата показва анатомията на управлението на ГЕРБ от 2009 до 2025 г.
Тя припомни, че са възложени одити от 2020 г. до 2026 г. "Един колега от "Прогресивна България" обяснява, че някои хора от опозицията са твърдели, че тези периоди вече са одитирани и няма смисъл да се одитират отново. Този депутат от опозицията съм аз. Това от устата на човек, който цял живот се занимава с одит и контрол - не приляга", обясни Петкова.
Коментарът ѝ идва след изказването на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, който определи одита на Сметната палата като „анатомия на управлението на ГЕРБ от 2009 до 2025 година“. Той обвини предишни правителства, че са възлагали строителни дейности без осигурено финансиране, и заяви, че подобна практика се е повторила през 2024 и 2025 г.
- Какво установи одитът на Сметната палата
Проверката на Сметната палата обхваща периода от 1 януари 2020 г. до 31 май 2026 г. и е възложена от Народното събрание.
Според доклада Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е поела финансови ангажименти за над 18,2 млрд. лева при осигурен разходен ресурс от 11,4 млрд. лева. Така договорите надхвърлят наличното финансиране с 6,8 млрд. лева, или близо 60%.
Одиторите установяват, че по 139 от общо 213 договора за поддържане на републиканската пътна мрежа са подписани допълнителни споразумения за 5,6 млрд. лева. Това е със 78% над първоначалната прогнозна стойност.
В резултат на проверката са направени счетоводни корекции за 1,5 млрд. лева във финансовия отчет на регионалното министерство за 2025 г. Те включват 1017 неодобрени документа за извършени текущи ремонти и поддръжка на стойност близо 1,2 млрд. лева, неотчетени индексации за 312,5 млн. лева и лихви за близо 6,2 млн. лева.
От Сметната палата уточняват, че корекциите не създават нови задължения, а отразяват вече възникнали разходи, които не са били отчетени своевременно. Според одиторите, ако тези разходи бяха отчетени навреме, през 2020, 2021, 2024 и 2025 г. щяха да бъдат надхвърлени законовите ограничения за поемане на нови задължения за разходи.
Шишков коментира и забавеното одобряване на сертификатите за извършени ремонти, като заяви, че приемането им и последващото изискване на фактури от фирмите би променило отчетения бюджетен дефицит. Той призова прокуратурата да предприеме действия по подадените сигнали.
