Последствията от експлозивната смърт на голяма звезда се виждат на изображение, публикувано Европейската южна обсерватория, предаде Ройтерс, цитиран от БТА.
Детайлната снимка показва огромни нишки от ярко светещ газ, изхвърлен в пространството по време на избухването на свръхнова.
1/ A spooky spider web 🕷, magical dragons 🐉 or wispy trails of ghosts 👻? What do you see in this image of the Vela supernova remnant?
— ESO (@ESO) October 31, 2022
Look closer 🔗 https://t.co/K4Egr7UDmM
📷 @ESO /VPHAS+ team. Acknowledgement: Cambridge Astronomical Survey Unit pic.twitter.com/ECAgzbEBJ9
Смята се, че преди да експлодира в края на жизнения си цикъл, звездата е била с маса поне осем пъти по-голяма от тази на Слънцето. Тя се е намирала в нашата галактика Млечен път на около 800 светлинни години от Земята в посока на съзвездието Корабни платна. Светлинна година е разстоянието, което светлината изминава за една година - 9,5 трилиона километра.
"Зловещото" изображение показва облаци от газ, които изглеждат като розови и оранжеви пипала във филтрите, използвани от астрономите. Те покриват пространство, приблизително 600 пъти по-голямо от нашата Слънчева система.
"Нишковидната структура представлява газ, изхвърлен от експлозията на свръхнова, която е създала тази мъглявина. Виждаме вътрешната материя на звездата, докато тя се разширява в пространството. Когато има по-плътни части, част от материята от свръхновата се сблъсква със заобикалящия я газ и създава нишковидната структура", казва астрономът Бруно Лейбундгут от Европейската южна обсерватория.
Изображението показва останките от свръхнова около 11 000 години след експлозията, допълва специалистът.
"По-голямата част от светещата се дължи на водородни атоми във възбудено състояние. Красотата на подобни изображения е, че можем да директно да видим каква е била материята във вътрешността на звездата", казва още Лейбундгут.
Изложената на "показ" материя, която се е натрупвала в продължение на милиони години, ще се охлажда същото толкова дълго, докато в крайна сметка не доведе до формирането на нови звезди. Тези свръхнови произвеждат много елементи като калций или желязо, които носим в собствените си тела. "Това е зрелищна част от пътя в еволюцията на звездите", казва още астрономът.
Вследствие на избухването на свръхнова самата звезда се е свила до невероятно плътен въртящ се обект, наречен пулсар. Това е вид неутронна звезда - един от най-компактните небесни обекти, за които се знае, че съществуват.
Снимката представлява мозайка от наблюдения, направени с широкоъгълната камера ОмегаКАМ на Много Големия Телескоп (VLT), разположен в обсерваторията "Паранал" в Чили. Данните за изображението са събирани от 2013 до 2016 г., отбелязват от Европейската южна обсерватория.
криза, която тихо расте" />
