Т ри нови случая на вируса Ебола са потвърдени в Уганда, съобщиха местните здравните власти, предадоха световните агенции. Страната е съседка на Демократична република Конго, която е епицентър на епидемията от Ебола и вече представлява „много висок“ риск за общественото здраве, според Световната здравна организация.
Уганда, която в четвъртък спря всички обществени транспортни връзки към ДРКонго, потвърди на 15 май наличието на Ебола на своя територия след откриването на два случая. Единият заразен почина.
„Три нови случая са потвърдени в страната, с което общият брой става петима“, се казва в съобщение на угандийското министерство на здравеопазването, публикувано днес.
Тревога в Африка: Обявиха нова епидемия от Ебола в Конго
Според здравните власти болните са „угандийски шофьор, който е превозвал първия потвърден случай в страната“, както и „медицински работник, който се е заразил при лечение“ на същия пациент. И двамата в момента са подложени на лечение.
Последният случай е жена от ДРКонго, пристигнала в Уганда със самолет.
„Всички контактни лица, свързани с потвърдените случаи, са идентифицирани и се проследяват и наблюдават“, увери министерството на здравеопазването.
Епидемия от вируса Ебола върлува в Уганда
СЗО е обявила международна здравна тревога заради епидемията от Ебола в източната част на ДРКонго.
В страната с около 100 милиона жители има близо 750 предполагаеми случая на зараза с Ебола и 177 предполагаеми смъртни случая, причинени от тази зара. Епидемията „се разпространява бързо“, предупреди вчера генералният директор на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус.
Няма ваксина и одобрено лечение срещу щама Бундибуджио на вируса на Ебола, причиняващ за настоящата епидемия.
The spread of the recent Ebola virus outbreak is limited to the Democratic Republic of Congo and Uganda, and the risk to Pakistan is extremely low due to limited travel links with the affected countries, the health ministry said.https://t.co/sYxpJSxmUG
— Dawn.com (@dawn_com) May 23, 2026
Ебола, известна още като ебола хеморагична треска, е тежко, често фатално заболяване при хората, причинено от вируса Ебола. Този вирус принадлежи към семейство Filoviridae и е един от най-опасните известни патогени, способни да предизвикат епидемии с висока смъртност. Ебола е зоонозно заболяване, което означава, че първоначално се предава на хората от животни, като се смята, че плодоядните прилепи са естествен резервоар на вируса.
Първите известни огнища на болестта Ебола са регистрирани през 1976 г. едновременно в два отдалечени региона – в Южен Судан (тогава част от Судан) и в Демократична република Конго (тогава Заир), близо до река Ебола, откъдето произлиза и името на вируса. Оттогава насам са възникнали редица спорадични огнища, предимно в Африка, всяко от които представлява сериозно предизвикателство за общественото здраве и изисква незабавна и координирана реакция.
Вирусът Ебола се разпространява чрез директен контакт с кръв, секрети, органи или други телесни течности (изпражнения, урина, слюнка, сперма) на заразени хора, както и чрез контакт със заразени животни (особено мъртви примати или плодови прилепи). Симптомите обикновено се появяват внезапно, между 2 и 21 дни след излагане на вируса.
Те включват:
- висока температура,
- силна отпадналост,
- мускулни болки,
- главоболие и
- възпалено гърло.
Тези първоначални симптоми бързо прогресират до:
- повръщане,
- диария,
- обрив,
- нарушена бъбречна и
- чернодробна функция, а в по-тежките случаи – вътрешен и външен кръвоизлив.
Най-голямото и опустошително огнище на Ебола в историята се случи в Западна Африка между 2014 и 2016 г., засягайки предимно Гвинея, Либерия и Сиера Леоне. Тази епидемия доведе до над 11 000 смъртни случая и предизвика глобална загриженост, подчертавайки необходимостта от по-добра международна готовност и координация за реакция при подобни здравни кризи. Високата смъртност на Ебола, която може да варира от 25% до 90% в зависимост от огнището и вида на вируса, я прави една от най-смъртоносните познати болести.
Контролът и превенцията на Ебола разчитат на строги мерки за контрол на инфекциите, безопасни практики при погребения, проследяване на контактите и ангажиране на общността за повишаване на осведомеността.
