В ойната между САЩ и Израел срещу Иран засили опасенията, че разрастващият се военен конфликт в Близкия изток може да доведе до рязък скок на цените на петрола, поскъпване на горивата и риск от глобално икономическо забавяне, пише The Guardian.
САЩ започнаха „големи бойни операции“ в Иран в събота сутринта, малко след като Израел нанесе удар по Техеран. В рамките на часове след американско-израелските атаки Иранската революционна гвардия е предупредила танкерите в Ормузкия проток, че няма да бъде позволено преминаването на кораби през най-важния петролен търговски маршрут в света.
What happens if the Strait of Hormuz is closed? pic.twitter.com/IIks8uOpVg
— UPSC PCS 360 (@UPSCPCS360) March 1, 2026
Техеран официално не е потвърдил блокада на тесния воден път — ход, който би представлявал безпрецедентна ескалация в региона. Данните обаче показват, че корабите избягват пролива след атака срещу плавателен съд край Оман. Най-малко 150 танкера, превозващи суров петрол, втечнен природен газ и други енергийни продукти, са хвърлили котва в открити води в залива край пролива в неделя, съобщи „Ройтерс“.
Ако прекъсването се задържи, това може да блокира доставките на до 15 милиона барела суров петрол дневно.
В най-негативния сценарий експерти предупреждават, че цената на петрола може да скочи от около 67 долара за барел в петък вечер до 100 долара. Подобно поскъпване би поставило под натиск редица развити икономики, включително САЩ, които все още се борят с последиците от инфлацията върху икономическия растеж и производителността. За домакинствата това означава допълнително задълбочаване на кризата с разходите за живот.
Бярне Шилдроп, главен анализатор на суровини във финансовата група SEB, каза: „Сега стана съвсем ясно, че това е най-големият блъф в историята и че се е объркал ужасно. Сега е трудно за Тръмп да отстъпи и да изтегли всичките си канонерки и изтребители, без да загуби репутация.“
- Колко петролни запаси има Иран?
Иран притежава четвъртите по големина доказани петролни запаси в света — около 170 милиарда барела, или приблизително 9% от глобалните залежи на суров петрол. По този показател страната се нарежда след Венецуела, Саудитска Арабия и Канада.
Тя е четвъртият по големина производител в рамките на ОПЕК и един от водещите износители на суров петрол. Освен това разполага с вторите по големина доказани запаси от природен газ в света — около една шеста от глобалните резерви.
Десетилетия на политически сътресения, войни и санкции свиха добива от пик през 1974 г. от около 6 милиона барела дневно до приблизително 3,5 милиона барела. През последните месеци производството достигна едни от най-високите си равнища въпреки американските санкции и израелските бомбардировки, благодарение на тесните икономически връзки с Китай. Пекин внася близо 90% от иранския суров петрол, обект на международни ограничения.
Макар иранският износ да представлява едва 3–4% от световния пазар, значението на страната далеч надхвърля собственото ѝ производство, посочват анализатори.
Хорхе Леон, ръководител на геополитическите анализи в Rystad Energy, заяви: „Геополитическата тежест на страната се корени в стратегическото ѝ местоположение, влиянието ѝ върху динамиката на регионалната сигурност и способността ѝ да нарушава критичната енергийна инфраструктура и транзитни маршрути.“
The Strait of Hormuz is one of the most sensitive pressure points in the global economy. Conflict in Iran could put it at risk indefinitely. https://t.co/459OvHOrSy
— WIRED (@WIRED) March 1, 2026
- Защо Ормузкият проток е стратегически ключов?
Ормузкият проток е една от най-важните артерии на световната търговия. През него преминават около 20% от глобалните доставки на петрол и приблизително една пета от морските превози на втечнен природен газ.
Проливът се намира между Иран и Оман и свързва Персийския залив с Оманския залив и Арабско море. В най-тясната си част ширината му е едва 33 километра, а корабните коридори са по около 3 километра във всяка посока.
Това стратегическо положение го превръща в критична точка за износа на петрол от държавите членки на ОПЕК към азиатските пазари. Възможностите за заобикаляне на маршрута са силно ограничени.
- Ще затвори ли Иран пролива?
От години Техеран предупреждава, че може да затвори Ормузкия проток в отговор на военна агресия, но досега не е предприемал продължителна блокада.
Според Леон Иран е отвърнал на удара по „много по-агресивен и по-широк начин, отколкото при предишните размени на реплики“, което „бележи структурно разширяване на конфликта отвъд ограничените или символични удари“.
Аджай Пармар, директор в компанията ICIS, заяви: „Затварянето на пролива би било крайна мярка за Иран. Очакваме да видим това в сценарий на гореща война.“
Въпреки това, с десетки танкери на котва и екипажи в изчакване извън пролива, ефектът върху търговията вече се усеща. Леон допълни: „Независимо дали проливът е затворен със сила или е направен недостъпен чрез избягване на риск, въздействието върху потоците е до голяма степен едно и също.“
Сред блокираните плавателни съдове е танкер, нает от Centrica — собственик на British Gas — с товар втечнен природен газ от Катар, закупен на спот пазара. Крайната дестинация не е потвърдена, но се предполага, че корабът е бил насочен към Азия. Нигерийски кораб, който е трябвало да пристигне в Катар на 5 март, за да натовари LNG за Европа, е прекъснал курса си преди да достигне пролива.
Тамсин Хънт, старши анализатор в S-RM — глобална консултантска компания за разузнаване и киберсигурност — заяви: „Пълното затваряне на пролива би било опустошително за собствената икономика на Иран, тъй като би означавало спиране на целия му износ на петрол и други стоки. Иран вероятно би затворил пролива само като последна мярка, ако режимът смята, че основното му оцеляване е застрашено.“
Пармар посочи, че Доналд Тръмп ще се стреми да избегне ескалация, която да предизвика рязък скок на цените на петрола и съответно на разходите за американските избиратели преди междинните избори през ноември.
- Какво означава това за световните пазари?
Преди ударите анализаторите очакваха ограничен военен сценарий да добави около 10 долара към цената на барел.
Финансовите пазари вече залагат на 9% скок на цената на сорта Brent до 73 долара за барел още в понеделник. От Rystad Energy предупреждават, че цената може да нарасне с до 20 долара в началото на седмицата — до около 90 долара за барел — ако не се стигне до бърза деескалация преди подновяването на търговията на фючърсния пазар в Ню Йорк.
Очаква се поскъпване въпреки решението на страните от ОПЕК и други производители, включително Русия, да увеличат добива повече от предварително планираното, за да ограничат ефекта от конфликта.
Анализаторите предупреждават, че продължително прекъсване на трафика през Ормузкия проток може да изстреля цените над 100 долара за барел. Дори при кратка и целенасочена американска кампания, според Хънт, всякакви удари по производството и доставките на Иран ще нарушат потоците към ключовия му партньор Китай. Това би засилило конкуренцията за алтернативни доставки на световния пазар и би довело до допълнително повишаване на цените в глобален мащаб.
