Със сигурност сте били част от или сте присъствали на поне един разговор за татуировка: "Боли ли много? Къде най боли?"
И най-вероятно сте чули много и различни мнения по темата. А ако сте си и правили татуировка със сигурност сте установили, че при всеки човек е различно.
Някои от нас имат по-висок праг на болката, затова усещат определени преживявания като по-малко болезнени, а други имат по-нисък праг и затова същите преживявания за тях са много по-болезнени.
На какво се дължи това и има ли начин тези от нас, които имат по-нисък праг на болката, да изпитват по-малко болка, отговаря науката.
Болката е най-често срещаният симптом за търсене на медицинска помощ
В нормални обстоятелства тя е сигнал за нараняване и естественият инстинкт е да се защитим, докато се възстановим.
Хората обаче се различават не само по способността си да регистрират, търпят и реагират на болка, но и по това как я изразяват и как реагират на различни видове лечение.
Това затруднява ефективното лечение на различните пациенти, защото трябва тези фактори да бъдат идентифицирани в частния случай.
Защо болката е толкова различна за всички от нас?
Индивидуалните различия в нашите организми са резултат от връзката между физиологични и генетични фактори и фактори на заобикалящата ни среда. И въпреки че болката не е като сърдечните заболявания или диабета, същите фактори играят роля при нея.
Болезнените преживявания в живота ни се дължат на генетичната ни заложеност до каква степен да бъдем чувствителни към болка. Психическото ни състояние и предишен болезнен опит или травматично преживяване обаче могат да променят начина, по който реагираме на болка.
Това означава, че различните индивиди могат да бъдат повече или по-малко чувствителни към болка в определени ситуации, независимо от генетичната си заложеност – само трябва да се научат да контролират начина, по който реагират на болката. Така, ако имаме по-нисък праг на болката, можем да се научим да реагираме различно на болката и тя да бъде по-поносима за нас.
За пръв път болката се изследва по-отблизо през 60-те години на ХХ в.
при семейства, страдащи от рядко заболяване, характеризиращо се с неспособност да се чувства болка.
По това време науката все още не е била достатъчно развита, за да определи какви са причините за необичайното заболяване, но днес е установено,че в подобни случаи става въпрос за генна мутация, при която отговорните за болката гени не предават сигналите, че тялото чувства болка.
И въпреки че това заболяване на мнозина се струва като благословия, то съвсем не е. При хора, страдащи от него, няма индикация на болка при сърдечен удар, счупена кост или апендицит, затова всяко нараняване може да бъде фатално, а дори и да няма никакъв сигнал, може тялото им да страда.
Според проучвания 60 процента от факторите, играещи роля при изпитването на болка, се наследяват. Това означава, че ако ви се доплаква всеки път, когато си правите кола маска или сте на зъболекар, може да благодарите на родителите си.
Останалите проценти от степентта на болката ви обаче е придобита - зависи само от вас и от това как сте се научили да възприемате болезнените преживявания.
Четете още:
Учени обясниха силната болка при порязване с лист хартия
Честото главоболие може да бъде знак за сериозни проблеми със сърцето
