О чите ни са непрекъснато бомбардирани с огромно количество визуална информация – милиони форми, цветове и постоянно променящи се движения навсякъде около нас.
За мозъка ни не е никак лесно да се справи с това.
От една страна, визуалният свят се променя непрекъснато поради промени в светлината, гледната точка и други фактори. От друга страна, нашият визуален вход постоянно се променя поради мигането и факта, че очите, главата и тялото ни често са в движение.
За да добиете представа за какво става въпрос,
просто поставете смартфон пред очите си и записвайте видео на живо, докато се разхождате и поглеждате в различни посоки. Треперещият, разхвърлян резултат е точно това, с което мозъкът ви се справя във всеки момент от вашето визуално изживяване.
И все пак ние не възприемаме гледането като работа. За разлика от записаното от нас видео, ние възприемаме всичко, което виждаме като нещо стабилно. Но как мозъкът ни създава тази илюзия за стабилност? Този процес е очаровал учените от векове и е един от основните въпроси в науката за зрението.
Мозъкът на машината на времето
В последното ни изследване учените са открили нов механизъм, който, наред с други, може да обясни тази илюзорна стабилност.
Мозъкът автоматично изглажда визуалния ни вход с течение на времето. Вместо да анализираме всяка отделна визуална снимка, ние възприемаме в даден момент средно това, което сме видели през последните 15 секунди. И така, като събира обекти, за да изглеждат по-подобни един на друг, нашият мозък ни подмамва да възприемаме стабилна среда.
Животът „в миналото“ може да обясни защо не забелязваме фини промени, които настъпват с времето.
С други думи, мозъкът е като машина на времето, която непрекъснато ни връща назад във времето. Това е като приложение, което консолидира всичко, което виждаме на всеки 15 секунди в едно впечатление, за да можем да се справим с ежедневния живот.
Ако мозъкът ни постоянно се актуализираше в реално време, светът щеше да ни се струва като хаотично място с постоянни колебания в светлината, сянката и движението. Щяхме да се чувстваме така, сякаш халюцинираме през цялото време.
Това, което мозъкът прави по същество, е отлагане, защото миналото е добър предсказател за настоящето.
По принцип ние рециклираме информация от миналото, защото е по-ефективно, по-бързо и по-малко работа. Т.е. има механизми в мозъка, които непрекъснато отклоняват нашето визуално възприятие към миналия ни визуален опит.
Нашата визуална система понякога жертва точността в името на гладкото визуално изживяване на света около нас. Това може да обясни защо, например, когато гледаме филм, не забелязваме фини промени, които настъпват с времето, като разликата между актьорите и техните дубльори.
