О т 27 февруари - седем седмици преди Възкресение Христово - Великден, след Сирни заговезни, започва Великият или Великденският пост. Той е най-строг и най-продължителен от постните периоди в Православната църква. Започва седем седмици преди Великден. Нарича се Четиридесетница, но към нея се съединява и седмицата на Христовите страдания, в която се припомнят последните събития от земния живот на Господа, особено Неговите страдания, смърт и погребение.
Затова тя се нарича Страстната седмица или Седмицата на страданията.
Великият пост е установен в памет на 40-дневния пост на Иисуса Христа (Мат. 4:2), за да могат през това време християните да се покаят и очистят душите и телата си, и по такъв начин да се приготвят достойно за посрещане на най-великия християнски празник - Възкресение Христово. Тази година Възкресение Христово, Великден, е на 16 април.
Постът не е просто диета - въздържанието от определени храни, най-вече на тези от животински произход, не е самоцелно. Идеята на поста е чрез лишаване на тялото, да се смири душата. Смята се, че когато пости и се моли, човек се доближава до Бога.
Великият пост е време за молитви и покаяние, като подготовката за него започва три седмици по-рано. Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е на Благовещение - 25 март.
Строгият пост не се препоръчва на болни, малки деца, възрастни хора, бременни жени и кърмачки.
През Великденския пост всяка седмица е посветена на някакво събитие или на личност, чиито дела призовават към смирение и покаяние. През първата седмица от поста ограниченията са по-строги, а богослуженията - по-продължителни. Тогава се освещава вареното жито, което се приготвя в памет на великомъченика Теодор Тирон и се празнува Тодоровден.
През втората седмица от Великия пост се чества св. Григорий Палама, който развил учението за поста и молитвата. Третата седмица е посветена на Светия Кръст, за да напомня на вярващите за страданията и смъртта на Спасителя. Неделята от четвъртата седмица се посвещава на св. Йоан Лествичник, написал съчинение за добрите дела, които довеждат до Божия престол. В съботата от петата седмица се чества Пресвета Богородица, а в неделята - преподобната Мария Египетска - ярък пример за покаяние.
Съботата от шестата седмица на Великия пост - Лазаровден, е посветена на възкресението на Лазар. Христос го извел от гроба и го върнал към живота.
Шестата неделя - Цветница или Връбница, е посветена на тържественото влизане на Христос в Йерусалим в навечерието на еврейския празник Пасха.
Християнската църква нарича началото на Великденския пост "предверие на божественото покаяние" или Голяма четиридесетница, през която хората, постейки, се отказват от своите грехове, "очистват се" и се доближават до Иисус Христос.
На 27 февруари Българската православна църква почита също преподобния Прокопий.
Преподобният Прокопий бил роден в около 670 г. Произхождал от палестинската област Десетоградие, на гръцки Декаполис, откъдето идва прозвището му Декаполит. Тази област обхващала десет града от двете страни на река Йордан, южно от Генисаретското езеро. Там още през IV век се развило християнското отшелничество по подобие на това в пустините на Египет.
Прокопий от младини се посветил на отшелничество, като се подвизавал с пост и молитви, чрез които сърцето се очиства и духът се издига към Бог. Но отшелникът бил в течение на изпитанията, които сполетели православните християни от разпространяваната през VIII век иконоборческа ерес. И когато император Лъв Исавър (717-741 г.) започнал да преследва иконопочитателите, монахът Прокопий не закъснял да се вдигне в защита на иконите. Той доказвал, че иконопочитанието не е идолопоклонство, понеже християните знаят, че се кланят не на мъртвата материя, а на живите при Бог светци, които са изобразени на иконите. За тези свои действия и думи Прокопий бил заловен и жестоко измъчван.
Когато след смъртта на Лъв Исавър преследванията престанали и иконите били поставени отново в храмовете, Прокопий се завърнал в своя манастир. Там той прекарал останалите дни от своя живот и се упокоил в мир. Заедно с преподобния Прокопий се подвизавал с духовен подвиг и пострадал ученикът му Василий, чиято памет се отбелязва на 28 февруари.
