К огато през 2020 г. започнаха първите локдауни, много офисни работници просто се прибраха вкъщи и откриха, че работните им места вече ги чакат там.
Технологиите днес са достигнали достатъчна самостоятелност и дори се усъвършенстваха доста преди настъпването на този момент, което позволи на повечето чиновнически, управленски и административни задачи да се изпълняват напълно свободно и отвъд границите на традиционното им място - офиса.
Две години по-късно, след като ограниченията покрай пандемията започнаха да отпадат и работните места отново се отвориха, необходимостта от офиса беше поставена под въпрос.
Ако работата в офис може да се извършва навсякъде, тогава за какво са нужни офисите?
Иронията, която е в основата на настоящия дебат между дистанционната работа и тази в офиса, е, че самата работа в офис е вид дистанционна работа. Защо да предаваме контрола над една провинция на капризен феодал, когато тя може да бъде управлявана повече или по-малко директно от Версай?
Защо да се рискува корабокрушение, тропическа болест и съпротива от страна на местното население, когато колониалните печалби могат да се наблюдават от Лондон? И защо да разчитаме на "тайните" на гилдиите, когато разделението на труда в индустриален мащаб може да се планира щателно от удобния офис на фабриката?
Тези риторични въпроси с примери от миналото са актуални и днес.
Офисът е технология, която позволява високи нива на контрол. Той концентрира знанието и властта на едно място - и именно поради тази причина монархиите и търговските компании в Европа през XVII и XVIII в. са пионери в някои от най-ранните форми на модерно бюрократично управление.
Офисът обаче се превърнал в основна форма на работа на Запад през XIX век.
Огромният ръст на търговията, промишлеността, финансите и транспорта се нуждаел от огромен брой офис служители, които да комуникират, консолидират, пренасят, съхраняват и извличат съответните данни - процес, който също така създава маса от адвокати и техните служители, които да посредничат при разрастването на търговските и личните взаимоотношения.
Бързите социални и геополитически промени принудили правителствата да разширяват и укрепват правомощията си с бюрократични средства: войни се печелели, режими се утвърждавали, училища и затвори се строели - всичко това с помощта на хората, които стоели на бюро.
Всъщност Първата френска република и Империята вероятно дължали успехите си на държавната администрация.
През 1921 г., по време на периода на административна експанзия, Макс Вебер описал бюрокрацията като машина, съставена от бюра, документи и мъже (и все повече жени), която можело да изпревари и надмине всички по-неудобни начини на организация, които са я предшествали.
Въпреки че Вебер бил може би най-известният теоретик по темата за "управлението от бюрата", неговите предшественици от XIX в. също признавали значението му. За мислители като Джереми Бентам и Г.В.Ф. Хегел, както и за утописти като Анри дьо Сен-Симон, бюрокрацията показва съвършенството на човешките институции.
Но част от управляващите, сред които Наполеон Бонапарт, също са признавали предимството, което бюрократичната организация им е давала на бойното поле - предимство, което по-късно е било застъпено в бизнеса от гурутата на мениджмънта през дългия XIX век: Чарлз Бабидж, Анри Файол и Фредерик Уинслоу Тейлър.
Всъщност бюрократичната власт е била и нещо, от което трябва да се страхуваме: консерваторите от XIX в. не са вярвали на нищо, което има толкова ясни корени в принципите на Просвещението (колкото и полезно да е то). Но либералите също се притеснявали, че концентрацията на власт в бюрата е лошо предзнаменование както за свободния пазар, така и за демокрацията.
В противовес на надеждите и страховете на съвременните наблюдатели, забележителна черта на бюрокрацията от XIX в. днес е нейната грубост.
Времеемките и трудоемки задачи, които били бич за офисните работници, силно контрастират с днешната почти мигновена комуникация и свободно разпространяващите се цифрови мрежи.
Усещането за материалния характер на офиса се проявява най-силно в литературата от този период: Чарлз Дикенс, Херман Мелвил и Николай Гогол са известни с това, че изобразяват мрачния свят на чиновника. Една от най-ярките му картини обаче идва от романа на Оноре дьо Балзак от 1844 г. "Държавните служители":
"За чиновника природата е офисът. Неговият хоризонт отвсякъде е ограничен от зелени кашони; за него атмосферните условия се формират от въздуха в коридорите, от дъха на други хора, който изпълва непроветрените помещения, от миризмата на документи и химикалки; неговият пейзаж е кабинет... Небето за него е таван, към който той отправя своите прозявки, а неговата стихия е прахът..."
Изтъкнати лекари са се противопоставяли на влиянието на тази природа - едновременно дивашка и цивилизована - върху моралното същество, намиращо се в кабинети.
Офисите от миналото като че ли дават основание за дистанционна работа днес. Когато хартията и гълъбите са били най-модерните средства за съхранение на данни, мрачните офиси са били необходимо зло.
Със сигурност сега, когато бюрокрацията се е отървала от грубата си плът и се е издигнала в "облака", можем да кажем сбогом на тези "страшни помещения" завинаги. Офис литературата от XIX в. обаче съдържа и предупреждение.
За дистанционния работник от 2020-те години новелата "Пенсионирането на господин Бугран" на Й. К. Хюйсманс от 1888 г. звучи като поучителна история.
Принуден да се пенсионира от държавната служба, Бугран е в безизходица. Разхождайки се отчаяно из овощна градина, той вижда дървета, които "вече нямат формата на дървета": "под предлог да се извлекат по-добри плодове" от тях те са били "убити". Осъзнавайки, че духът му е бил осакатен по същия начин от живота в офиса, Бугран решава да повтори старата си работа у дома.
Той си построява офис в апартамента си и прекарва дните си в преписване и поправяне на писма - дори "пътува", като всяка сутрин обикаля квартала. Той умира "щастлив": на бюрото си, по средата на писането на последния документ.
За Хюйсманс най-дълбоките последици от живота в офиса се усещат далеч отвъд неговите стени - и това, което някога е било затворено работно място, днес е неопределено.
Независимо дали работим дистанционно или не, упадъка на офиса е силно преувеличена.
