"Влюбих се. Толкова много вода насред пустинята - това е същинско чудо": оазисът Сиуа в Египет привлича бегълци от цивилизацията и любители на изумителната природа там. Това разказва Ане Алмелинг за Deutsche Welle.
Оазисът Сиуа - до там от Кайро се пътува десетина часа. Той се намира близо до границата с Либия и привлича любители на природата и бегълци от цивилизацията. Сладководни извори, соленоводни езера, палми с фурми - това място в Египет е уникално.
Фурмите на Сиуа
21-годишният Ахмед се e покатерил бос на една палма и тръска фурми на опънатия найлон в подножието. Неговите приятели долу сортират фурмите, изхвърлят гнилите, а добрите подреждат в кошове.
"Не знаем колко ще оберем днес. Обикновено за един ден успяваме да съберем тон, тон и половина. Работим от седем сутринта до седем вечерта", разказва Ахмед.
Фурмите в оазиса Сиуа се берат в месеците от септември до декември. Оазисът е много известен с тези сладки плодове. Високото им качество се дължи на особено добрите условия, в които виреят палмите, обяснява младият берач.
"През лятото е много горещо, а водата ни е много добра. Затова нашите фурми са толкова сладки", казва Ахмед.
Сиуа се отличава и с още нещо: местните хора не са араби, а бербери. Произхождат от племена, които първоначално са били разселени в Мароко и Алжир. Музиката, която слушат Ахмед и приятелите му, докато берат фурми, също звучи различно от египетската.
Оазисът се простира на около 100 квадратни километра и e рехаво населен. Затова пък привлича много туристи. В тюркоазените води на малкото езерце в този ден се къпят няколко жени и мъже. Водата в това езеро е дори по-солена от тази в Червено море - в околностите на Сиуа се добива сол.
Um outro templo, até então desconhecido, também foi encontrado do Egito esse ano. O Templo em Al-Salam pode ter alguma relação com o Oásis de Siuá, que era um dos o assentamentos egípcio mais isolados, e onde ficava o Oráculo de Ammon pic.twitter.com/qd7W2ri1Lp
— karl (@KarlFelippe) July 17, 2018
Чилийката Карен току-що е излязла от езерото и се плакне от солта, полепнала по тялото ѝ. Както и много други туристи, Карен смята да посети и някой от многобройните сладководни извори в оазиса. Тук е и Елена от Италия, която се e разположила на една пейка на припек. 25-годишната жена е пристигнала в Сиуа преди няколко дни заедно със своя приятел.
"Влюбих се в Сиуа. Толкова много вода насред пустинята - това е същинско чудо. Ние двамата участваме тук в проект за залесяване. Аз съм завършила биология и се чувствам отлично на това място."
Преди да започнат залесяването, Елена и нейният приятел изкарват няколко дни в един къмпинг. Малките дървени бунгала са разположени около сладководните извори. Буйната растителност осигурява приятна сянка. На едно импровизирано барче двама младежи предлагат прясно изцеден плодов сок. Единственият минус тук: интернетът не работи добре. Но за Елена това не е проблем: "В общото помещение има интернет. След закуска са включвам за малко, но иначе е супер да се чувстваш свободен".
Младата биоложка ще остане в Сиуа цял месец: девствена природа и фурми на корем. "Имат вкус на мед - супер сладки и апетитни", казва Елена.
На няколко километра от там жени се трудят в голямо хале. Те разнасят кошовете с фурми, сортират ги и ги опаковат. Повечето носят фереджета - местните хора са по-скоро консервативни. Една от жените на име Хода обяснява: "Тук, в Сиуа, приготвяме фурмите по най-различен начин: като сок, като омлет или в кейк. Фурмите пасват на всичко".
Редом с нея работи и Виам Махмуд, която е родом от Кайро, но живее в оазиса вече три години. Жената обяснява, че фурмите в халето не са предназначени само за продажба.
Oásis de Siuá pic.twitter.com/G2qufJPc3q
— duque (@MAtheus_Duque88) June 15, 2022
"Хората тук не мислят по този начин"
"Най-редките сортове фурми хората пазят за гостите си - като знак за гостоприемство. Традицията повелява, че на госта трябва да се предложи най-ценното, което имаш. Тези редки сортове не ги продаваме. Ще си кажете, че като са толкова редки, сигурно могат да се продадат на добра цена. Но хората тук не мислят по този начин", обяснява Виам.
А нейният колега Махмуд Ахмед Адул добавя, че открай време тук във всеки дом има фурми. "Като нямаш хляб вкъщи, ядеш фурми със зехтин. За нас фурмите са основната храна и главният извор на доходи."
Местен мъж на име Мохамед налива прясно мляко в един миксер и добавя няколко фурми. Почти всяка вечер той сервира на гостите шейкове от фурми. Когато слънцето започне да залязва, местните хора и туристите се събират край езерото, а Мохамед е готов с шейковете в своята дървена барачка.
"Нашите фурми са прочути. Навремето хората само ги ядяха, но после се сетихме, че можем да правим от тях и напитки. Наричаме напитката "мляко от фурми", но напоследък вече я продаваме като енергийна напитка - така върви по-добре", разказва Мохамед.
С чаши с шейкове и сокове в ръце хората се разполагат по столчетата и килимчетата. Малко по-късно небосклонът се обагря в пурпурни цветове. Залезът вдъхновява група бразилски туристи, които подхващат еуфоричен танц край брега на езерото. Сиуа е апогеят на едноседмичното им пътешествие из Египет, казва Лара от Сао Паоло. "Тук страшно ми хареса, а интернетът изобщо не ми липсваше. Тотално изключихме от всекидневния си живот. Това чувство е прекрасно", казва жената.
* Видеото е илюстративно: Изкуство в пустинята
