Н а 4 юни почитаме паметта на свети Митрофан, Цариградски архиепископ.
Свети Митрофан е първият епископ на Константинопол (313-325 г.).
В началото на служението на светеца там това бил малък град, който все още се наричал Византион. Император Константин Велики едва в 324 г. започнал да разширява и благоустроява Византион, за да го направи столица на Римската империя. Откриването на новата столица, наречена по името на императора Константинопол (Константинов град), станало в 330 г. Така че свети Митрофан служил във Византион.
Роден в първата половина на III век, той бил братов син, т.е. племенник на император Проб (276-282 г.).
Получил добро образование и усвоил управленски умения, но избрал пътя на църковен служител. По-късно Митрофан бил избран за епископ на Византион.
През годините на неговото служение в града като архиепископ по негов почин било започнато строителството на много църкви и други християнски сгради в града, определен за бъдеща столица.
Сам император Константин Велики много го почитал като свой духовен баща. И когато през май 325 г. императорът свикал Първия вселенски събор в град Никея (днес Изник, Турция) заради споровете с ереста на арианите, епископ Митрофан бил удостоен с почетното председателство на събора. Но понеже вече бил много стар и болен, не можел да присъства сам. Затова изпратил като свой представител протопрезвитер Александър, човек богобоязлив, учен и усърден.
Свети Митрофан се упокоил в 325 г.
Оставил име на мъдър архиерей, предан на църковното дело. По негова препоръка за приемник на епископския пост бил избран споменатият протопрезвитер Александър. Защото свети Митрофан вярвал, че спасителното дело на Църквата се насърчава с правилна епископска приемственост според указанията на апостола: "епископът трябва да е непорочен, трезвен, целомъдър, скромен, почтен, кротък, миролюбив и не сребролюбив“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
