Кучетата са известни с носовете си. Те не само проверяват почти всичко с носа си, но и главите им са проектирани и насочени към подушване на това, което е около тях. Нови изследвания показват, че мозъците на кучетата също са специално адаптирани за обоняние, като използват силата на тяхната зрителна система.
Do #Dogs “See” Smells?: A new study in dogs shows direct neural links between smell and vision: dogs' brains specially adapted for smell by harnessing the power of their visual system, via @PsychToday #news https://t.co/ayqH7PdBvy #animals #pets #Earthlings #sightseeing
— EnviroEdgeNews (@EnviroEdgeNews) October 20, 2022
Носовете на кучетата усещат света, а не това, което е в устата им
Кучетата са толкова приспособени да усещат миризмата на външния свят, че имат малка способност да усещат вкуса на храна в устата си. Когато хората дъвчат, ние принуждаваме произтичащите от храната вкусове да се издигат в носната ни кухина през проходи в задната част на гърлото. Този процес, наречен ретроназално обоняние, частично обръща потока въздух в носа, който обикновено влиза през ноздрите. Голяма част от опита ни за вкуса на храната произтича от тези „обратни“ миризми, които се комбинират в мозъка с истински вкусове (сладко, солено, горчиво, кисело), усещани с езика.
Удоволствието, което извличаме от храната, например сладостта на шоколада, до голяма степен се дължи на това комбинирано усещане.
Но вътрешната анатомия на главата на кучето позволява малко от този обратен въздушен поток. Кучетата нямат комбинираното усещане за мирис и вкус. В резултат на това те не се интересуват много от вкуса на храната си, след като тя вече е в устата им. Достатъчно е да усетят миризмата на храната, преди да отворят устата си, за да я изядат.
Гени и невронни системи за обоняние
Учените са изследвали генетиката и неврофизиологията, за да намерят източниците на засиленото обоняние на кучетата. Те имат голям брой обонятелни неврони в носовете си - 2 милиарда, в сравнение с нашите 50 милиона - това предполага, че разнообразието от различни миризми, които кучетата могат да доловят, е сравнимо с броя, който можем да доловим, въпреки че кучетата могат да открият много по-малки концентрации на одоранти.
Открити са силни връзки между обонятелната луковица и зрителния мозък при кучета
Преди работата на екип на Ветеринарния колеж към университета "Корнел", малко се знаеше за частта в мозъка на кучетата, свързана с обонянието. Използвайки ядрено-магнитен резонанс при живи кучета и дисекция при мъртви кучета, изследователите откриха обширни връзки между обонятелната луковица, която получава сигнали от обонятелните сетивни неврони на носа, и тилния дял, в който се намира зрителната система. Връзките се образуват от аксони, които се простират от предната част на мозъка към задната.
Не са наблюдавани директни връзки между тези две мозъчни области при никой друг вид. Аксоните заемат обем, еквивалентен на около 1/3 чаена лъжичка. Това е повече от 1 процент от целия мозък на кучето, който включва не само аксони, но и клетъчни тела и дендрити на повече от 2 милиарда неврони, които изпълняват множество задачи.
Екипът на университета "Корнел" предполага, че кучетата усещат миризмата много преди да я видят.
Тъй като любимците ни са опитомени, тяхната еволюция е силно повлияна от нас. Остава неизвестно дали тази мозъчна специфика е еднаква с дивите роднини на кучетата или се е появила в резултат на живота с хората.
Могат ли кучетата да виждат миризми?
Що се отнася до това какво ни дава проучването за начина, по който кучетата възприемат света, учените предполагат, че миризмите може да са вид наслагване директно върху тяхното визуално съзнание.
Не можем да надникнем в главите им, за да видим какво е чувството да си куче, но трябва да е свят, пълен с ярки миризми.
Ако искате да научите повече за света на кучетата, посетете сайта DogsandCats.bg
