Н а испанския остров Лансароте в конични вдлъбнатини, изградени в пластове от вулканична пепел, се произвеждат вина, които са създадени от поколения изобретателност и упорит труд.
Когато се гледат отдалеч, лозята на испанския остров Лансароте показват малко признаци на живот. Обширният черен терен е изпъстрен с поредица от конусовидни вдлъбнатини, подобни на отпечатъците на митичен гигант, отпечатани в тъмната земя. Но ако се приближите малко, всеки малък кратер ще разкрие лоза в сърцето си.
Само на 127 км от Африка, Лансароте е най-източният от Канарските острови - архипелаг, оформен от огъня. Дори сред своите вулканични съседи той се отличава с прозвището "Островът на вулканите" заради над 300-те си лавови изригвания. Макар че пейзажът често е описван като лунен, той също така навява мисли за това как може да е изглеждала Земята преди появата на човечеството.
The ingenious wines birthed from black volcanic craters #wine https://t.co/neSgQ6yDl1
— Vitabella (@VitaBellaWine) April 19, 2024
Вулканите в Националния парк Тиманфая са изригнали за последен път през 1824 г., но именно предишната серия изригвания, започнала през 1730 г. и продължила шест години, е променила живота на този остров. Лавата покрива една четвърт от територията, разрушава селата, предизвиква глад и принуждава много хора да емигрират. Прощалният дар на бедствието е дебел слой пикон (вулканична пепел).
Вино се произвежда на архипелага от XV век, когато пристигат първите испански колонисти. Виното от близкия остров Тенерифе намира желаещи клиенти в Англия - дори Шекспир отбелязва качествата му в пиесата си "Хенри IV": "..,Вярвам, че сте изпили твърде много канарско и това е прекрасно търсещо вино" - но за разлика от Тенерифе, жителите на Лансароте правят вино само за лична консумация до изригването на вулкана през 1730 г.
За малцината издръжливи, които остават след бедствието, обаче необходимостта става майка на изобрeтателността. След като прекопават пикона на ръка в търсене на обработваемата земя, на която са произвеждали зърнени култури, те откриват, че почвата вече не е подходяща за пшеница и просо. Лозовите насаждения обаче могат не само да оцелеят и дори процъвтяват, а тайната съставка е вулканичната пепел.
Повечето винарски райони в света разчитат на поне 300 мм годишни валежи, но Лансароте получава само около 150 мм, а често и по-малко. В допълнение към това островът редовно е брулен от силни пасати от североизток и трябва да се бори с калима - прашни бури, които се разразяват няколко пъти годишно и понякога продължават с дни. Пясъкът и почвата от Сахара се задържат в горещия и сух въздух, като придават на небето неземен оттенък с цвят на сепия и покриват острова с гъст прах. Когато настъпи калима, местните жители се шегуват, че някой сигурно играе футбол в Мароко.
При тези условия фермерите нямали друг избор, освен да проявят творчество.
"От ден на ден нивите им потъвали в пепел и всичко, което знаели как да правят, изчезнало", коментира Нереида Перес, технически координатор на регулаторния съвет за вината на Лансароте.
"Тяхното решение? Изкопават хойо, или конични вдлъбнатини, широки три метра и дълбоки три до четири метра. След като засаждат лозята, те ги покриват с дебел слой пикон и ограждат североизточната страна на всеки хойо с ниска полукръгла стена, изградена от камъни от лава", казва Перес.
Discovering the #wines of #Tinos , the great wines of the #Cyclades 🍇
— Greece in the Netherlands (@PressGreekEmbas) April 19, 2024
One of the oldest wine-producing 🍷 countries on our planet, #Greece has been cultivating vines for over 6,000 years
🔗https://t.co/VgMrJzJxQY… @Le_Figaro #wine 🍇🍇 pic.twitter.com/rM7f7SpkYK
Това е интелигентно инженерство. Формата на конуса събира оскъдния дъжд и росата и насочва водата към корените на растенията, а пепелта извлича влагата от въздуха и я задържа в почвата, регулирайки нейната температура. Стените предпазват лозите от ветровете и защитават наклонените склонове на хойоса от ерозия и срутване, като не позволяват на прахта да задуши корените на лозите.
Така един винарски регион буквално се издига от пепелта.
"Тези хора са били мечтатели. Те имали способността да се адаптират", казва Елиса Луденя, млад винопроизводител и технически директор на El Grifo. Създадена през 1775 г., El Grifo е най-старата винарна на Канарските острови и една от десетте най-стари в Испания. Тя е и една от 28-те действащи в момента винарни на острова.
Преобладаващо се отглежда Malvasía Volcánica - бял сорт, който се среща само на Канарския архипелаг и се отглежда предимно на Лансароте, където се произвеждат 60% от вината в региона. Останалата част е предимно комбинация от белите сортове Listán Blanco, Vijariego Blanco и Moscatel de Alejandría, както и от червените Listán Negro и Syrah. Някои лозя са на възраст почти 200 години. Това са лозови масиви, които никога не са били заразени с филоксера - американско насекомо, унищожило лозята в континетална Европа през XIX в., принуждавайки производителите да присаждат растенията си върху подложки от американски лози, които са устойчиви на вредителя.
Като се има предвид местоположението на Лансароте, точно на ръба на 30-ия северен паралел, може да изглежда глупаво да се опитвате да произвеждате качествени вина, но първичният пейзаж и постоянните ветрове всъщност помагат, като контролират температурите и държат вредителите настрана.
"Филоксерата не вирее в прашни почви, а повечето вулканични такива са пепел", посочва награждаваният сомелиер Хосеп Рока от El Celler de Can Roca в Жирона, Испания.
"Това позволило на растенията да останат здрави и да произвеждат вина, по-свежи от тези, които бихте очаквали от полупустинен климат", допълва Рока.
(Във видеото може да научите повече за: Най-скъпите вина в света)
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
