М оноаминова хипотеза допринася за подобряването на животите на милиони по света, страдащи от депресия.
От друга страна обаче тя не дава отговор на въпроса, защо на редица други, които се борят със същия проблем, въобще не е от полза.
Хипотезата се появява през 50–те години на ХХ в. и стои в основата на почти всички антидепресанти. Базира се на наблюдението, че при липсата на невротрансмитери на моноамин (включително и серотонин) се отключва депресия. По нея са изготвени различни видове медикаменти, като например селективни инхибитори на обратния захват на серотонина – SSRI.
Именно тези лекарства обаче не действат върху всеки
„При 30 процента от хората, които приемат тези медикаменти, не се наблюдава ефект“, разясняват учените по неврология Юмико Сайто и Юки Кобаяши от университета „Хирошима“ в Япония.
За откриването на по–ефикасно лекарство те търсят други причинители на депресия, които не са били известни до момента и срещу които медикаментите не са предвидени.
Депресията е свързана с намалени нива на аминокиселините в кръвта
В ново изследване с плъхове Сайто и Кобаяши отбелязват напредък и смятат, че са открили точно това, което са търсели. Предишно изследване на Сайто, в което той е анализирал ин витро клетки, открива, че протеин наречен RGS8, проявяващ се в мозъка, помага за контролирането на хормоналния рецептор MCHR1, пряко свързан със съня, апетита и емоциите.
Това отвежда учения до заключението, че когато RGS8 деактивира MCHR1, хипотетично би трябвало да смекчи симптомите на депресия. Как това се отразява на живите същества обаче е въпрос, на който до този момент науката не е дала отговор.
За да се доближи до такъв, екипът провежда експеримент с две групи плъхове –
Една със съвсем нормални мишки, а другата с такива, при които чрез генетична намеса са завишени нивата на RGS8.
Плъховете са подложени на тест принудително плуване. При него те са поставени в съд с топла вода, от който не могат да излязат и са наблюдавани през цялото време докато плуват насам–натам, докато станат безсилни или просто се „предадат“. Именно това „предаване“ е се разглежда като характеристика, сходна на депресията.
Какво ни причинява стресът и как да се преборим с него
По време на теста при плъховете с по-високи нива на RGS8 е регистриран по–кратък неактивен период, което означава, че те са плували по–дълго и са били по–малко депресирани. Когато на тази група плъхове е даден антидепресант Дезипрамин, повлияващ моноамините, неактивността им намалява още.
На нормалните мишки е дадено лекарството SNAP94847, което спира действието на MCHR1. Тогава при тях също се наблюдава редуциране на неактивността. За сметка на това обаче същото лекарство не дава абсолютно никакъв ефект при плъховете с високи нива на хормона RGS8.
„Тези плъхове доказват съществуването на нов вид депресия.
Оказва се, че при нея роля играят не моноамините, а MCHR1“, казва Сайто.
Когато след евтаназия учените разглеждат мозъците на изследваните обекти под микроскоп, установяват, че при плъховете с увеличени нива на RGS8 се наблюдават по-дълги невронни снопчета в специфична част от мозъка, отколкото при обикновените плъхове. Екипът все още не е открил каква роля играят удължените снопчета, но смятат, че те не са случайност.
КОИ СА ХРАНИТЕ, КОИТО МОГАТ ДА ДОВЕДАТ ДО ДЕПРЕСИЯ
Проучването е съвсем ново и учените имат още много работа, преди да твърдят със сигурност, че откритията са приложими върху хората. Екипът обаче вярва, че протеинът RGS8 играе важна роля при някои видове депресия и може да допринесе за производството на нов вид антидепресанти, които ще лекуват видовете емоционални разстройства и депресия, които до момента не се повлияват от медикаменти.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Учени откриха най-добрия природен антидепресант
Защо пристрастяването е разстройство на обществото
Халюциногенните гъби имат благоприятно влияние върху човешкото здраве
