П олицаите, които бяха признати за виновни за смъртта на Ангел Димитров-Чората, но не бяха наказани заради изтекла давност, имат право да търсят обезщетение от от прокуратурата, пише Lex.bg.
Това следва от тълкуването в решение (пълния му текст виж тук) на Върховния касационен съд (ВКС) по иска на един от тях, по който имаше противоречиви произнасяния на предходните инстанции.
Преди окончателния край на делото за смъртта на Чората, полицаите бяха обвинени и осъдени за умишлено убийство, заради което лежаха 8 месеца в затвора, а след това бяха оправдани по това по-тежко обвинение.
Заради това Борис Механджийски и Георги Калинков заведоха искове срещу прокуратурата, а делото на Механджийски стигна и до Върховния касационен съд, след като предходните две инстанции бяха на различни мнения за това дали му се дължи обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Исковете на Механджийски са за общо 576 000 лева, като той иска да бъде обезщетен със 70 000 лева само за това, че е лежал 8 месеца в затвора. Отделно претендира за още 430 000 лева обезщетения за неимуществени вреди за два периода от наказателното дело – до 2011 г., когато беше оправдан от ВКС, както и до последното решение на върховните съдии от 2021 г., с което пък не е наказан. Механджийски иска и над 76 000 лева за имуществени вреди от воденото срещу него дело.
Съдебната сага със смъртта на Чората продължи 16 години, като накрая полицаите бяха признати за виновни, че са причинили смъртта му, но по непредпазливост и с бездействие. За това престъпление обаче наказанието е до 5 години затвор и давността беше изтекла далеч преди постановяването на крайния съдебен акт, поради което и на полицаите не бяха наложени наказания. До него пък се стигна след възобновяване на процеса, когато Механджийски и бившите му колеги вече бяха 8 месеца в затвора и изтърпяваха наложените им преди това наказания, когато бяха осъдени за умишлено убийство на Чората.
През 2022 г. Софийският градски съд (СГС) му присъди единствено обезщетение от 5000 лева за неимуществени вреди, защото прие, че е изтърпял по-тежко наказание от това, което би могъл да получи, ако давността за наказателно преследване не беше изтекла.
Миналата година Софийският апелативен съд (САС) отхвърли всички искове срещу прокуратурата, след като прие, че щом Механджийски е бил признат за виновен, обвинението не е било незаконно. Според САС оправдаването по отношение на една от формите на вина не е равнозначно на оправдаване по обвинение за отделно престъпление.
Така делото стигна до ВКС, като защитата на Механджийски твърдеше, че решението на САС е в противоречие с практиката на върховния съд. Адвокатът се позова на решение на ВКС от 2018 г., в което е прието, че прокуратурата отговаря и в хипотезата, при която има влязла в сила присъда, с която подсъдимият е осъден, но след това делото е възобновено, той е оправдан, а деянието е преквалифицирано, декриминализирано и му е наложена глоба. В случая отговорността се поражда от незаконното повдигане и поддържане на обвинение.
„Прокуратурата отговаря и в хипотезата, при която има влязла в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК, но по реда на възобновяване на наказателните дела е оправдано по повдигнатото обвинение, а деянието е преквалифицирано, декриминализирано и на дееца е наложено административно наказание. Обективната отговорност се поражда в резултат на незаконното повдигане и поддържане на обвинение на прокуратурата като държавен орган, на който е предоставена функцията по обвинение в наказателния процес. Когато по една част от обвиненията наказателното производство е прекратено, или лицето е оправдано, а за друга част – лицето е осъдено, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за незаконно упражнената процесуална принуда по обвиненията, за които наказателната отговорност на гражданина не е ангажирана. Действия или бездействия на лицето, дали повод за обвинението, по което е постановена оправдателна присъда, но същевременно подлежащи на друга правна санкция (напр. поради това, че са квалифицирани като съставляващи административно нарушение), не изключват отговорността на прокуратурата по чл.2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ, тъй като този правозащитен орган носи задължението да повдига обвинения за деяния, осъществяващи състав на престъпление, а не за други неправомерни действия на гражданина“, заявяват върховните съдии Мими Фурнаджиева, Велислав Павков (докладчик) и Десислава Попколева и се съгласяват, че решението на САС е в противоречие с практиката на ВКС, която споделят и самите те.
Решението на САС е обезсилено и делото трябва да започне отначало в градския съд, тъй като ВКС е установил и незаконно допуснато изменение на иска. Проблемът е, че при изменението на иска, Механджийски е искал обезщетение едновременно и на новопосочената вреда, и за първоначално посочената в исковата молба. ВКС посочва, че това е недопустимо, защото по този начин се стига до едновременно изменение и на основанието, и на петитума – претендират се две различни обезщетения за различни вреди (а не едно и също обезщетение на различно основание).
Аналогична е съдбата до момента и на делото на Георги Калинков, който заведе иск за 150 000 лева срещу прокуратурата. При него обаче още на първа инстанция градският съд отхвърли иска му с мотив, че отговорността на прокуратурата не може да бъде ангажирана, защото той е признат за виновен по основния състав на престъплението, а не е оправдан. След това обаче апелативните съдии пък констатираха същите пороци при допуснатото изменение на иска на бившия полицай, поради което обезсилиха решението и го върнаха на първата инстанция.
Съдебната сага
Ангел Димитров-Чората загина на 10 ноември 2005 г. в Благоевград при полицейската операция „Респект“, разпоредена от тогавашния вътрешен министър Румен Петков. След това беше съобщено, че Димитров е бил пребит от полицаите, участвали в акцията по задържането му, а обвинени и дадени на съд бяха петимата униформени. Впоследствие лекарите заключиха, че той е починал от задушаване, защото е бил с белезници на гърба и поставен по очи на земята, като тялото му е и притискано. Спорният въпрос беше полицаите ли са го притискали или собственото му тегло.
Първоначално Софийският военен съд призна за виновни и петимата за това, че са убили Димитров умишлено и с особена жестокост, като Мирослав Писов беше осъден на 19 години затвор, а останалите на по 18 години лишаване от свобода. Последва „съдебна въртележка“ между инстанциите, като Военно-апелативният съд (ВоАпС) първо върна делото, след това потвърди присъдите, но решението му беше отменено от ВКС и накрая намали наказанията на подсъдимите наполовина, а ВКС окончателно ги оправда през 2011 г.
След това обаче процесът беше възобновен, защото близките на Чората осъдиха България в Страсбург.
Така делото отново се върна във ВоАпС, който измени обвинението в убийство по непредпазливост и не наказа подсъдимите заради изтеклата давност. После обаче друг състав на ВКС реши наново делото като въззивен съд, защото констатира толкова сериозни недостатъци в решението на военните съдии, че са обезсмислили мотивите му.
Така върховните съдии осъдиха полицаите на по 7 години затвор, след като на свой ред приеха, че те са убили Чората, като не са целели пряко умъртвяването му, но съзнателно са допускали настъпването на смъртта му, като им било безразлично дали ще умре. Именно след тази присъда униформените влязоха и в затвора.
Решението на съда в този случай обаче подлежеше на проверка чрез възобновяване на делото, както се и случи, след като върховните съдии приеха, че основното заключение за механизма на смъртта на Димитров е противоречиво.
В последното окончателно решение ВКС прие, че полицаите са извършили убийството по непредпазливост като са бездействали. След като сложили белезници на Чората и го съборили на земята, той започнал да вика, че се задушава, но униформените не направили нищо.
