Е лисавета Багряна е една от най-талантливите и най-известните в чужбина български писателки. Носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим 1969 година. Удостоена е със званието „Герой на Народна република България" - 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 година е номинирана за Нобелова награда за литература, пише Edna.bg.
Йордан Йовков е писателят, създал най-красивите женски образи в българската литература. Той обожавал Елисавета Багряна и на раздяла ѝ подарил „снопчета разкази“.
Вчера се навършиха 31 години от смъртта на Елисавета Багряна. В нейна памет споделяме с вас запис, в който поетесата разказва за първите си стъпки в поезията, за красотата на риска, за любовта и поезията. Разказът й може да прочетете на https://t.co/6Kzqm1LEVM . pic.twitter.com/EH3Lg9GNYy
— Моята българска история (@MyBGhistory) March 24, 2022
„Мълчеше. Никога не изяви външно чувствата си. Вместо това ми говореше за свои замисли, които, струва ми се, никому другиму не доверяваше”, споделя поетесата Елисавета Багряна.
“Каква чудновата бърканица от жена, дете и дявол“ – казва Йовков за нея.
Двамата бързо намират общ език като творци и като личности. Стеснителността на Йовков вероятно не е единствената причина за пасивността в отношенията му с Лиза. По това време той получава мизерна заплата като библиотекар и редактор в Министерството на външните работи, която едва му стига за хотел и храна, а Багряна е дама, която иска подаръци, пътувания, динамичен светски живот.
През Първата световна война, когато Йовков е кореспондент от фронта на „Военни известия”, той ѝ пише от окопите дълги, много поетични писма.
„Сега по нас цъфтят нарове. И всички тези безброй ярко алени цветове аз обричам на Вас“, изповядва в едно от тях влюбеният писател.
Йовков колкото повече опознава Багряна, толкова по-ясно си дава сметка, че тя не отговаря на идеала му за съпруга – за любеща къщовница, домакиня и добра майка, която да не ламти за обществени изяви, а да му осигури спокойствие да работи. Точно така формулира той своята представа за идеална съпруга пред свой приятел.
На всичкото отгоре сестрата на Багряна и годеникът ѝ му съобщават, че скоро се канят да минат под венчило и настояват той и Лиза да им станат кумове. В този момент свръхчувствителният Йовков внезапно пребледнява, веселото му настроение изчезва, той е видимо притеснен – Църквата забранява на кум и кума да се венчаят помежду си.
На 15 октомври се навършват 83 години от смъртта на Йордан Йовков!
— Хамза Красивая 3 (@PiK71HBulgaria1) October 16, 2020
Талантлив, незабравим и прекрасен!
Поклон пред личността и таланта на Йордан Йовков! pic.twitter.com/WdqbQyHFP6
От този ден насетне Йовков постепенно се отдръпва от Багряна. Само след няколко месеца, на 15 декември 1918 г., вече 38-годишен, той се жени за 25-годишната студентка по история Деспина Колева, която изцяло отговаря на идеала му за съпруга, макар да е с 13 г. по-млада от него. Преди това била учила в Женева, а културата, финесът и елегантността ѝ впечатлили писателя.
Но Багряна продължава да изпитва към него най-топли чувства и когато той умира едва 57-годишен, тя пише стихотворението си „Жътварят”.
В потайна мисъл и мълчание обгърнат,
загледан някъде възбог и вдън сърцата,
замина той оттук и няма да се върне:
във свойта гръд го взе любимата – земята.
„Той беше много плах мъж-юноша“ - обобщава накратко впечатленията си Елисавета Багряна за големия български писател, безспорно най-изявеният в родната литературна класика.
