С поред проучване, 60% от българите не одобряват естетическите корекции на външния вид, а 74% са на мнение, че съвременните момичета прекаляват с естетическата намеса. Близо 900 хиляди българи биха променили нещо във външния си вид, а 62% са на мнение, че на младите момичета не трябва да им се позволяват естетически корекции. Това показват данните на социологическа агенция „Тренд“.
Открадната красота: Пластичната хирургия в Русия е осакатена от санкциите
60% от българите не одобряват естетическите корекции във външния вид. С увеличаването на възрастта се увеличава делът на хората, които не одобряват такъв тип намеса във външния вид.
27% от своя страна изразяват одобрение към естетическите интервенции.
В данните от проучването ясно се вижда, във всеки един въпрос, поколенческата разлика по отношение на тази тема. Най-младите, в по-малки дялове, възприемат отрицателно естетическите корекции, докато по-възрастните са значително по-консервативни към съвременните методи за разкрасяване.
56% от хората на възраст 18-29 г. одобряват естетическите корекции. Делът на жените, които отговарят положително на този въпрос, е по-голям от делът на мъжете (30% на 24%).
Данните показват, че живеещите в столицата в по-големи дялове одобряват естетически интервенции за сметка на живеещите извън София.
76% от хората са съгласни, че естетическите корекции се налагат от популярни лица, докато 15% не споделят това мнение. Същият дял (76%) са съгласни и с твърдението „От естествената красота по-хубаво няма“.
Едва 35% от хората са на мнение, че естетическите корекции правят жените по-красиви, а 52% не споделят това мнение.
Близо 2/3 от хората са съгласни, че естетическите корекции не трябва да се позволяват на млади момичета, а 26% посочват, че не са съгласни.
Данните показват, че младите на възраст 18-29 г. в по-голям дял не са съгласни с това твърдение. С увеличаването на възрастта се увеличава делът на хората, които са съгласни, че такъв тип интервенции не трябва да бъдат позволявани на млади момичета.
Звездите, които са гордеят с корекциите си (ВИДЕО)
60% от българите са на мнение, че естетическите корекции правят жените еднотипни. Прави впечатление, че жените в по-голям дял са съгласни с това твърдение за сметка на мъжете.
Близо три четвърти (74%) са на мнение, че съвременните момичета прекаляват с естетическите процедури, а едва 13% не споделят това мнение.
Едва 16% от българите посочват, че биха променили нещо в своя външен вид. 80% посочват, че не биха променили нищо. 36% от най-младите (18-29 г.) биха променили нещо във външния си вид. 26% от хората на възраст 30-39 г. също биха направили някаква промяна, ако имат възможност.
С увеличаване на възрастта рязко намалява делът на хората, които искат някаква промяна във външния си вид. Живеещите в Столицата също в по-голям дял биха искали промяна за сметка на живеещите извън София.
Едва 26% биха подкрепили техен близък/ приятел да си направи естетическа корекция, докато 55% не биха оказали такава подкрепа. По отношение на интимния партньор, то 22% биха го подкрепили, ако иска естетическа корекция, а 65% не са склонни да го направят.
Уголемяването на устните в най-голям дял среща отрицателно отношение сред хората (78%), следвано от корекция на носа без медицинска необходимост (74%).
Високи дялове на неодобрение се открояват и по отношение на пластични операции на лицето с цел разкрасяване( 67%) и уголемяване на гърди (63%). С по-ниски дялове на отрицателно отношение са слагането на изкуствени мигли (56%), както и изкуствено удължаване на коса (52%).
76 процентни пункта смятат, че фолк певиците налагат критериите за красота в българското общество, следвани с 56 проценти пункта от световните звезди.
Инфлуенсърите са с 37 процентни пункта като образи налагащи съвременните критерии за красота в българското общество. По отношение на инфлуенсърите, то при най-младите, в най-голям дял, за сметка на останалите възрастови групи, налагат критериите за красота.
Проучването на „Тренд“ е направено по поръчка на вестник „24 часа". То е посветено на нагласите на българите спрямо естетичните корекции.
Изследването е реализирано в периода между 5 и 12 юли 2022 г. чрез пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" с таблет сред 1005 души на възраст над 18 години.
