З ащитата на мозъка трябва да бъде основен приоритет с напредването на възрастта. Най-отговорните хора се стараят да излизат по-често на открито, да спортуват, да не пушат и да следят кръвното си налягане. Някои дори предприемат мерки за опазване на слуха си, ваксинират се или слушат музика, за да намалят риска от деменция.
Една на пръв поглед безобидна рутина обаче, практикувана от една трета до половината от хората над 65-годишна възраст, застрашава да провали тези усилия.
Ново изследване от университета „Джонс Хопкинс“ показва, че дрямката през деня е свързана със значително повишен риск от развитие на деменция при възрастните хора, пише New York Post.
Popular daytime habit linked to a 48% greater risk of dementia https://t.co/XrRz3iV3YN https://t.co/Y0n2mE3TmA
— New York Post (@nypost) October 20, 2026
Дневният сън е широко разпространен сред тази възрастова група. Изследователите обясняват, че това често се дължи на по-напокъсания и повърхностен нощен сън, което води до естествен спад на енергията през деня.
Точно както при по-младите – където над един на всеки трима също подремва ежедневно – кратката дрямка действа ободряващо като чаша кафе, повишавайки тонуса, бдителността и производителността.
Обикновено навика да се подремва се възприема като естествена и неизбежна част от остаряването. Новото проучване обаче разкрива, че честотата, продължителността и спонтанността на дневния сън могат пряко да повлияят върху вероятността от развитие на деменция.
- Какво откриват изследователите
Учените установяват, че хората, които спят през деня почти всеки ден или ежедневно, имат с 48% по-висок риск от деменция в рамките на 10-годишен период в сравнение с онези, които рядко или никога не подремват.
Участващите в проучването, които често подремват, са имали по-висок индекс на телесна маса, повече здравословни проблеми, по-изразени депресивни симптоми и са били по-склонни към сънливост през деня. Сред тях преобладават мъжете.
Честотата обаче не е единственият фактор. Неволното, заспиване без намерение е свързано с 39% по-висок риск от деменция.
Продължителността на съня също се оказва от значение. Дрямка с продължителност под 30 минути е свързана с 40% по-висок риск от състоянието. Други изследвания пък показват, че по-дългият дневен сън също води до когнитивен спад.
- Причинява ли дрямката деменция?
Накратко: изследователите от „Джонс Хопкинс“ не смятат, че има пряка причинно-следствена връзка.
„По-честото подремване вероятно е по-скоро маркер за вече настъпващи промени в мозъка, а не пряка причина за заболяването“, обяснява авторът на изследването Адам Спира.
Връзката между двете явления вероятно е по-сложна. От една страна, дрямката може да влияе върху риска от деменция, а от друга – самите дегенеративни процеси в мозъка могат да провокират по-честа нужда от дневен сън.
Поради тази причина екипът на Спира е искал да се увери, че прекомерната дрямка не е просто ранен симптом на заболяването. Затова те са анализирали данните си, като са изключили пациентите, които са получили диагноза деменция през първите пет години от проучването.
Резултатите отново потвърждават същата зависимост: по-честите и по-кратки дневни дремки са свързани с по-висок риск от когнитивни нарушения в бъдеще. Това показва, че промяната в навиците за сън се появява години преди официалното поставяне на диагнозата.
„Проследяването на навиците за подремване може да служи като ранен и леснодостъпен маркер. Той би помогнал за навременното идентифициране на възрастни хора в риск и прилагането на целенасочени превантивни мерки“, казва съавторът на изследването Кенинг Дзян.
Въпреки че дрямката може да бъде ранен сигнален маркер, авторите допълват, че тя би могла да се разглежда и като рисков фактор, подлежащ на промяна. Бъдещи изследвания предстои да разкрият дали корекцията в навиците за сън през деня може действително да помогне за намаляване на риска от развитие на заболяването.
