Б ившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров разказа за битката си с левкемията, края на футболната си кариера и каузите, на които е посветил живота си след лечението.
В откровен разговор пред Мариян Станков - Мон Дьо в подкаста "Храмът на историите" той говори за диагнозата, трудните месеци на терапия, разочарованията, загубата на приятели и промяната в начина, по който гледа на живота.
Стилиян Петров: Ще се боря за живота си
"Спортът, работата, бизнесът са до едно време. Но човещината е за цял живот", казва Петров.
"Диагнозата дойде за четири дни“
Стилиян Петров си спомня момента, в който научава, че е болен от остра лимфобластна левкемия.
"Една настинка, един случаен кръвен тест и диагноза в разстояние на четири дни. Силен, здрав, капитан на отбора, водиш отбора, всеки те следва, но в този момент нито мозъкът ми, нито краката, нито волята, нито дисциплината, нито мечтите ми ме подтикваха да продължа", разказва той.
По думите му най-тежки са били часовете в очакване на окончателното потвърждение на диагнозата.
"Казаха ми: "Ние вече сме сигурни, че имаш диагноза остра лимфобластна левкемия, трябва да започнеш лечение веднага’. След това взеха костен мозък и трябваше да чакаме 24 часа. Може би това бяха най-дългите 24 часа в живота ми", споделя Петров.
Стилиян Петров за най-трудните крачки в живота си
"Всеки ден мислех за края“
Бившият футболист признава, че по време на лечението страхът е присъствал постоянно.
"Изтощен, нервен, несигурен. Нещо, което аз никога не съм бил", казва той.
Петров описва и най-тежкия период от лечението – месеците на интензивна химиотерапия.
"Съпругата ми ме влачеше от тоалетната до леглото. Не можех шест седмици да видя децата си, гледах ги през вратата, защото нямах имунна система", разказва той.
На въпроса дали е мислил за смъртта, отговаря кратко: "Всеки ден."
По думите му именно съпругата му е била човекът, който го е държал психически.
"Тя беше моят лидер. Тя шепнеше в ухото ми: ‘Всичко ще бъде наред. Отново ще имаме щастливи моменти’."
Стилиян Петров с диагноза левкемия
"Футболът ми беше отнет“
Стилиян Петров определя принудителния край на кариерата си като едно от най-тежките изпитания.
"Футболът беше моят живот. Аз дадох много на футбола. Но после разбрах едно важно нещо – животът е много по-важен от футбола", казва той.
Петров признава, че и до днес най-голямото му разочарование е, че не е успял да се върне на терена.
"Много спортисти имат възможността да прекъснат кариерата си, когато те искат и по начина, по който искат. При мен беше болезнено. На мен ми беше отнето", допълва бившият национал.
Служител на стадион спасява Стилиян
За приятелите и разочарованията
Стилиян Петров разкрива, че част от близките му хора са се отдръпнали по време на болестта.
"Доста от приятелите ми си тръгнаха. Все още се опитвам да си дам отговор на този въпрос. Не ги извинявам, но им е простено", казва той.
За футбола в България
Бившият капитан на националния отбор коментира и състоянието на българския футбол.
"Българският футбол е изостанал много – като инфраструктура, методика, професионализъм и манталитет", смята Петров.
Според него отговорността не е само на институциите.
"Ние обвиняваме Футболния съюз и системата, но всеки трябва да погледне себе си и да види какво иска да постигне", казва той.
Петров разкрива още, че е отказвал предложения да влезе в политиката.
"Три пъти са ми предлагали да стана депутат и два пъти – министър на спорта. Отказах, защото това не е моята сфера", заявява той.
"Мач на надеждата" в Бургас
Стилиян Петров говори и за благотворителната инициатива "Мач на надеждата", която ще се проведе на 6 юни в Бургас.
По думите му средствата от събитието ще бъдат насочени към онкологията в града, хора с нужда от лечение, както и към Любослав Пенев и Петър Хубчев.
"Хората няма да дадат само финансова подкрепа. Те ще покажат сърце и морална подкрепа", казва Петров.
"Днес съм човек, който иска да дава надежда"
В края на разговора Стилиян Петров определя себе си като "обикновен човек".
"Аз съм баща, съпруг и човек, който иска да дава надежда", казва той.
И допълва:
"Бог ми даде по-голяма отговорност – да живея, да помагам и да бъда по-добър към хората."
