Повечето от хората са моногамни.
Раждаме се в моногамни семейства с моногамни ценности и знаем, че за да е успешна една връзка тя трябва да е моногамна.
Но защо е естествено да сме моногамни, а не полигамни?
Ново проучване открива доказателство, че може би съществува генетичен код за моногамност при гръбначните.
Така сме програмирани? Нека разберем.
Стотици хиляди години животните се чифтосват
Дори и при тях обаче чифтосването не винаги означава едно и също нещо.
Някои видове, като Microtus ochrogaster (вид гризач от семейство Мишкови) например, извършват полов акт само в рамките на моногамна „връзка“ с партньора си. При полските мишки пък няма такива граници, защото те са полигамни по природа.
Какво различава така драстично тези два толкова еднакви за нас вида?
Според проучването на еволюционния биолог Ребека Йънг към Университета Тексас в Остин, Тексас, в хода на еволюцията някои групи гени при гръбначните животни са се изменили, превръщайки ги от немоногамни в моногамни.
Проучването изследва развитието на еволюцията на някои видове през последните 450 млн. години – от момента, когато те са имали общ предшественик.
Анализирани са мозъците на мъжки екземпляри от 10 вида,
разделени на 5 свързани подгрупи, в която има по един моногамен и един полигамен екземпляр.
В изследването са разгледани мозъците на гризачи, мишки, птици, жаби и риби.
При генната активност на тези 10 екземпляра са идентифицирани 24 кандидат-гени, свързани с моногамната система за чифтосване на гръбначните.
Това означава, че независимо дали става въпрос за перести или люспести животни, или такива с козина, едни и същи гени определят дали видът ще бъде моногамен или не.
Отнася ли се обаче това за хората?
Тъй като в изследването не участват хора, учените не могат да твърдят, че това е приложимо и върху човешкия вид.
„Не знаем със сигурност, но бихме предположили, че същите гени може би присъстват и при хората“, споделя биологът Ханс Хофман, част от проучването.
Екипът смята да изследва този аспект от ДНК и на хората, но първо трябва да задълбочи изследването си и с други видове, за да се установи, че генетичният код е универсален.
С изследването само на 10 вида, чиито генетичен код се е изменил около 5 пъти през последните 450 млн. години, това не може да бъде направено.
Относно актуалното изследване учените разясняват още,
че при животните, които са еволюирали към моногамия, се наблюдават развития на когнитивните функции като развитие на невроните, синаптична дийност и памет.
Учените смятат, че моногамията сред животните има както плюсове, така и минуси.
„Трябва да толерираш животното до теб за дълъг период от време и това не е лесно. То може да взима от храната ти, да вземе подслона ти, да те разболее с микробите си или да те нарани“, казва Хофман пред „Гардиън“.
Не е ясно обаче дали всички 24 гена, открити в изследваните 10 вида, са отговорни за склонността към моногамия. За да потвърди това, екипът от учени тепърва ще провежда по-задълбочени проучвания.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още интересни новини последвайте страницата ни в Instagram.
Четете още:
Вие не сте нормални. Според ново проучване никой не е
Защо имаме грешна преценка за собствените си снимки
криза, която тихо расте" />
