Синдром на Мюнхаузен – мнимите болни с истинска болест

З ащо някой би се преструвал на болен? Е, някой просто ще се радва на няколко почивни дни с платен болничен, друг ще пропусне контролното по математика в училище, но синдромът на Мюнхаузен е нещо по-сериозно.

Това психично разстройство е трудно за откриване, диагностициране и лечение. Тези, които страдат от синдром на Мюнхаузен, могат да измамят здравните специалисти и хората около тях да повярват, че наистина са болни. И последствията могат да бъдат катастрофални.

Какво е синдром на Мюнхаузен?

Синдромът на Мюнхаузен е психично разстройство, при което човек се преструва, че е болен. Това включва симулиране или умишлено предизвикване на симптоми на физически, емоционални или когнитивни разстройства.

Състоянието е кръстено на германския аристократ от XVIII в. барон Мюнхаузен, който става известен с разказването на невероятни за живота и приключенията си.

Симптоми

Хората със синдрома могат да твърдят, че страдат от проблеми с психичното здраве. Те могат да кажат, че чуват гласове, че виждат разни неща или са с депресия. Страдащите от синдром на Мюнхаузен могат да се оплакват от физически симптоми като болка в определени региони, включително органи, мускули, кости и стави.

Някои симптоми не са лесни за доказване или опровергаване, така че лесно могат да бъдат симулирани. Например проблеми със зрението, гърчове, отпадналост, повръщане, диария и болки.

Въпреки че много от тях са измислени, не е необичайно симптомите да се самопричиняват. Хората всъщност правят каквото могат, за да се разболеят. Неща като добавяне на кръв към урината, порязване или изгаряне, инфектиране на рана, умишлено обезводняване и дори отравяне не са необичайни.

Какво причинява синдром на Мюнхаузен

Човекът, който се преструва на болен, влиза в ролята на болен. Това ще му донесе внимание от страна на близките му и от медицинската общност. Но какво причинява синдрома при хората?

Синдромът на Мюнхаузен е сложно психично разстройство. Има много фактори, които могат да допринесат за появата на синдрома, включително емоционална травма или заболяване през детството. Проблемите с неглижирането от страна на родителите и изоставянето може да са някои от причините, които водят до това човек да развие синдрома като възрастен.

Освен това причина за синдрома може да е самосаботаж – хората нарочно се разболяват, за да накажат себе си, защото се чувстват недостойни. Друга хипотеза е, че тези хора искат да се чувстват важни и жадуват да бъдат център на внимание, така че се поставят в уязвима позиция. Може също да имат нужда да прехвърлят отговорността за тяхното благополучие и грижи за тях самите на някой друг. Чувството да бъдеш обгрижван наистина е приятно.

Разстройства на личността

Разстройство на личността може също да е причината човек да показва признаци на синдрома. Личностните разстройства влияят на мисленето и поведението в различна степен. Ролята на „болен човек“ е ясна самоличност, която тези хора биха искали да приемат.

Някои от най-честите личностни разстройства, открити сред страдащите от синдрома на Мюнхаузен, включват гранично личностно разстройство, нарцистично личностно разстройство и антисоциално личностно разстройство.

Диагностициране

Хората със синдром на Мюнхаузен са много трудни за диагностициране, най-вече защото те наистина са много добри в манипулирането и убеждаването на здравните специалисти. Има обаче признаци, за които тези специалисти трябва да са наясно. Те включват наситена със събития, но непоследователна медицинска история; симптоми, които изглежда не се подобряват и обикновено се влошават или променят, след като лицето започне лечение.

Тези хора обикновено имат обширни познания за медицински термини, болести и лечения, както и желание да предприемат медицински процедури (например операция). Лекарите трябва да бъдат предпазливи, когато се появят нови или допълнителни симптоми след отрицателни резултати от тестове.

Синдромът може да бъде диагностициран само ако има ясна индикация, че симптомите са измислени или предизвикани, ако човекът е мотивиран да бъде разглеждан като болен и ако няма вероятно обяснение за поведението му, като например опит за получаване на финансова изгода от боледуване.

Лечение

Подобно на диагнозата, лечението на някой със синдром на Мюнхаузен не е лесно. Това е най-вече защото хората ще отричат, че страдат от това и няма да си сътрудничат с каквито и да било възможни протоколи за лечение.

Тъй като е психично заболяване, на първо място насочването към психиатър може да бъде от голяма полза. Тогава пациентът може да се възползва от психотерапията, където има много подходи, които могат да помогнат.

Кой е засегнат?

Две групи хора изглежда са най-засегнати от синдрома на Мюнхаузен. Едната са жени на възраст между 20 и 40 години, които често имат опит в здравеопазването. Другата група са неженени бели мъже на възраст между 30 и 50 години.

Синдром на Мюнхаузен със заместник

Това всъщност е различно заболяване. Синдром на Мюнхаузен чрез заместник, е когато човек, вместо да се преструва, че е болен, симулира или предизвиква заболяване на лице, което се намира под негова грижа. Най-честите случаи на Мюнхаузен чрез заместник са причинени от майки на техните деца.