Секссимволът на Европа навърши 86

Б риджит Бардо е френска танцьорка, модел и актриса, която се превръща в икона и сексимвол през 50-те и 60-те години на миналия век, а след края на филмовата си кариера отдава живота си на правата на животните.

Бриджит Ан-Мари Бардо се ражда на 28 септември 1934 г. в Париж, Франция в семейството на Луи Бардо и Ан-Мари. Бардо израства в романо-католически дом от високата средна класа. Като малка учи балет в Националната консерватория за музика и танци в Париж.

В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ СНИМКИ НА БРИДЖИТ БАРДО

Когато Бриджит е на 15 години, тя изгрява на корицата на списание "ELLE", благодарение на което я забелязва младият филмов режисьор Роже Вадим.

Впечатленият Вадим решава да покаже списанието на режисьора и сценарист Марк Алегре, който дава възможността на Бардо да се яви на кастинг за негов филм. Тя получава ролята, но филмът не вижда бял свят. Въпреки това младата Бардо решава да стане актриса.

Екранният дебют на Бриджит идва с филма „Луди за любовта“ през 1952 г., когато тя е 18-годишна, а същата година се омъжва за Роже Вадим. В периода 1952 - 1956 г. Бардо участва в седемнайсет филма.

Актрисата получава голямо медийно внимание с появата си на филмовия фестивал в Кан през 1953 г. Филмите, в които участва Бардо в началото и средата на 50-те години, са главно романтични драми, като пред камерата тя често се появява гола или полугола.

Бриджит играе големи роли в 3 англоезични филма: британската комедия „Лекар на морето“, „Елена от Троя“ и в „Законът на любовта“. Филмът, който дава международна слава на Бардо е режисьорският дебют на съпруга и - „И Бог създаде жената“, в който Бриджит играе ролята на млада сексуално освободена жена в Сен Тропе. 

Младата актриса става популярна със своята жизнерадостност и естествена чувственост, както на екрана, така и в действителността и се превръща в най-добрата актриса на Европа.

Бардо и Вадим се развеждат през 1957 г., но запазват професионалните си отношения и правят още един филм заедно през следващата година. Следват още проекти, в които Бардо взема участие, „Жената и куклата“ и „Ела да танцуваш с мен“.

Постоянното преследване на Бриджит от папараци и репортери, както и статуса и на международна звезда не се отразяват добре на Бардо и я тласкат към дълбока депресия. Актрисата прави опит за самоубийство на 26-тия си рожден ден, докато снима филма „Истината“ през 1960-та година.

В края на 50-те години Бардо се омъжва за втори път. Жак Шарие е вторият и съпруг и баща на единственото и дете, което Бриджит не искала да ражда. Актрисата така и не създава близка връзка със сина си Никола и Шарие получава попечителството върху детето. Двамата се развеждат през 1962 година.

През 1966 г. Бриджит се жени за трети път - за Гюнтер Закс, германски милионер и плейбой, а бракът им продължава само 3 години. През 60-те Бардо стартира кариерата си на певица, издавайки албуми като също записва хитове с известния френски певец Серж Гейнсбур. Между 1962 и 1982 г. Бардо записва около 70 песни и прави още няколко успешни филма.

Бриджит слага край на кариерата си в киното през 1973 г., „за да се оттегли елегантно на време“ и отива да живее в къщата си в Сен Тропе. През 1974 г. Бардо се снима за „Плейбой“, чийто брой е посветен на юбилея 40-тия ѝ юбилей.

Бардо се отдава на любовта си към животните и основава Фондацията за защита на страдащите животни в средата на 70-те години. През 80-те създава още една фондация - Фондация „Бриджит Бардо“ за благосъстоянието и защита на животните.

Благодарение на инициативите на Бардо Съветът на Европа забранява вноса на тюленска кожа, а Френското посолство забранява вноса на продукти от слонова кост.

След третия си брак Бриджит Бардо има многобройни връзки, докато през 1992 г. не се омъжва за четвърти път за Бернар Д'Ормал. Това се оказва най-сполучливият брак на актрисата, който продължава до днес.

Въпреки че се оттегля от шоубизнеса преди много години, Бриджит Бардо остава световна филмова и модна икона и символ на Франция.