- НАТО променя противовъздушната си отбрана заради зачестилите навлизания на дронове, като разширява използването на по-евтини средства за прехват и подобрява системите за ранно предупреждение.
- Балтийските държави изпитват нови технологии за откриване на нисколетящи дронове, а алиансът се стреми да увеличи производството на боеприпаси и да свърже националните отбранителни системи в обща мрежа.
- Експерти предупреждават, че масираните атаки могат да изчерпят ракетните запаси и ресурсите на изтребителите. Сред предложенията са по-евтини реактивни самолети за прехват и действия срещу производството и логистиката на атакуващите сили.
How NATO Is Solving Its Russian Drone Problem https://t.co/OFi3XqwkoD via @Newsweek
— Nino Brodin (@Orgetorix) October 20, 2026
В събота два ударни дрона с реактивни двигатели прелетяха над Черно море и навлязоха във въздушното пространство на НАТО. Само минути по-късно изтребители F-16 на румънските военновъздушни сили ги свалиха с ракети „въздух-въздух“ „Сайдуайндър“, а отломките им паднаха в мътните води отдолу.
Подобни инциденти се превръщат в нещо обичайно за по-източните членове на алианса. На 15 септември изтребители на НАТО трябваше да свалят предполагаем руски безпилотен летателен апарат над Литва, а по-рано същия месец бяха вдигнати във въздуха, за да пресрещнат друг дрон в южната част на Естония.
Военновъздушните сили на алианса многократно са демонстрирали, че могат да свалят тези навлизащи във въздушното пространство обекти, макар и на висока цена. Но какво ще стане, ако два дрона станат 20 или 200? Или, както се случи в Украйна в рамките на един ден по-рано тази година, 999 дрона, плюс няколко крилати и балистични ракети?
„Нюзуик“ зададе този и редица други въпроси на генерал-лейтенант Гийом Томас, заместник-командващ на Съюзното въздушно командване на НАТО, както и на висши офицери от противовъздушната отбрана, разположени по източния фланг на алианса, и на независим изследовател на въздушната мощ. Целта беше да се оцени доколко отбранителният съюз е подготвен за съвременна война.
Отговорите им разкриват мащаба на предизвикателството пред алианса и мерките, които военното му ръководство се опитва да предприеме.
Цената на защитата
Както показаха войните в Украйна, Близкия изток и Судан, евтините дронове, натоварени с експлозиви, могат да нанасят опустошителни щети и да създават сериозни затруднения дори за някои от най-добрите системи за противовъздушна отбрана в света. На фона на обхваналите европейски градове протести срещу поскъпването на живота и други икономически проблеми изпращането на изтребители за милиони долари, които да изстрелват ракети на стойност стотици хиляди долари срещу евтини дронове, очевидно създава финансово противоречие.
Това обаче не е сред основните притеснения на Томас.
„Ако има риск за населението, ако съществува реална опасност за инфраструктурата, особено за гражданската инфраструктура, не се колебаем да използваме изтребители, включително ракети, за да сваляме дронове“, заяви той.
„Целта на противовъздушната отбрана е да защитава хората, критичната инфраструктура и военните способности“, добави полковник Фреди Кару, началник на щаба на естонските военновъздушни сили. „Потенциалните щети, причинени дори от сравнително евтин безпилотен летателен апарат, могат да бъдат значително по-големи от цената на самия дрон“, допълни Кару.
Тъй като повечето членове на НАТО вече са заложили увеличаване на разходите за отбрана в бюджетите си, това съотношение между разходи и ползи засега остава приемливо. Истинският проблем възниква, когато тези отделни случаи на прехващане се превърнат в ежедневие.
„Освен че изразходва оскъдни запаси от ракети, всяко прехващане натоварва и ресурса на летателните часове, капацитета за поддръжка и готовността на екипажите, ресурси, които може да са необходими срещу далеч по-сложни заплахи“, заяви пред „Нюзуик“ Арун Доусън, изследовател на въздушната мощ във Freeman Air and Space Institute към Кингс колидж в Лондон.
И действително, подобни инциденти стават все по-чести. Само през 2026 г. Румъния е регистрирала 35 случая на неразрешено навлизане на дронове във въздушното ѝ пространство, при девет за цялата 2025 г. и седем през 2024 г. Балтийските държави и Полша също са се сблъскали с десетки инциденти, свързани с дронове, и няколко отделни нарушения на въздушното им пространство.
Едно такова нарушение през септември 2025 г., когато над 20 руски дрона навлязоха във въздушното пространство на НАТО, даде необходимия тласък на алианса да преосмисли подхода си към противовъздушната отбрана.
Операция „Източен страж“, започнала преди малко повече от година, доведе до разполагането на допълнителни изтребители, разузнавателни самолети и наземни системи за противовъздушна отбрана по източния фланг. През юли НАТО официално разшири дългогодишната си мисия за въздушно патрулиране, превръщайки я в общосъюзническа система за противовъздушна отбрана.
На практика това означава, че командирите на противовъздушната отбрана получават достъп до по-широк набор от технологии и способности за противодействие на въздушни заплахи, вместо по подразбиране да вдигат във въздуха изтребители.
„Всички в рамките на въздушното командване сме съгласни, че трябва да се стремим към по-благоприятно съотношение между разходите и ефективността“, заяви Томас. „Работим за интегрирането на мобилни огневи групи, хеликоптери, по-евтини средства за прехващане под формата на дронове и други технологии в многослойна система за противовъздушна отбрана“, допълни той.
Но предоставянето на повече оръжейни решения на командирите на НАТО създава ново предизвикателство.
Срещу евтините руски дронове: Има ли НАТО отговор?
- Поглед към целта
Радар засича обект, приближаващ въздушното пространство на НАТО. Руски ударен дрон ли е това, украинска ракета-прехващач, отклонила се от курса си, граждански самолет или нещо друго? Кое подразделение е в най-добра позиция да го достигне? И кое оръжие би било най-ефективно и ефикасно в конкретната ситуация?
Това са само част от въпросите, на които командирите на противовъздушната отбрана на алианса трябва да отговорят, преди да предприемат действия срещу дадена въздушна заплаха. Томас обобщава процеса с думите „откриване, осмисляне и действие“.
Но с увеличаването на броя на дроновете, застрашаващи територията на НАТО, и с разширяването на набора от оръжия за прехващането им този процес става несравнимо по-сложен.
„Едно от най-големите ни предизвикателства е да осигурим система за командване и управление, способна да се справи с тези заплахи, особено когато става дума за масирани атаки. Ако трябва да се изправим срещу стотици или дори хиляди дронове и ракети едновременно, решенията трябва да се вземат изключително бързо“, заяви Томас.
За да препоръчат и задействат прехващане, командирите се нуждаят от надеждна информация за обекта, който приближава. Именно върху това съсредоточават усилията си балтийските членове на НАТО, които имат сухопътна граница с Русия и са на първа линия в отбраната.
„Колкото по-рано приближаващият обект бъде открит, идентифициран и проследен, толкова повече време има за оценка на заплахата и избор на подходящ отговор“, обясни естонският полковник Кару.
„Затова въздушното наблюдение и ранното предупреждение са сред основните задачи на нашите военновъздушни сили. Нито един отделен сензор не може да предложи цялостно решение, особено срещу малки, летящи на ниска височина или по други причини трудни за откриване безпилотни летателни апарати. Това налага комбинирането на различни видове сензори и осигуряването на възможност информацията от тях да бъде обединена в единна картина на въздушната обстановка“, допълни Кару.
Значението на точната разузнавателна информация беше демонстрирано в Киев едва миналата седмица, когато президентът Володимир Зеленски заяви, че Украйна не е получила предварително предупреждение от партньорите си за изстрелването на руски балистични ракети, поразили гражданска и енергийна инфраструктура.
За тази цел естонското подразделение за въздушно наблюдение поддържа Център за командване и докладване в столицата Талин. Той обработва информацията от радарните обекти в цялата страна, за да изготвя картина на въздушната обстановка по източния фланг на НАТО в реално време.
Междувременно литовските военновъздушни сили изпитват системата SkyFortress, украинска мрежа за наблюдение, разработена за откриване на нисколетящи дронове и крилати ракети. Целта е да се установи дали тя може да подобри съществуващите системи за ранно предупреждение на НАТО.
„Литва се адаптира въз основа на опита от войната в Украйна и разработва акустични, електромагнитни и други системи за откриване. Изграждаме ги съвместно с кинетични системи, съобразени със заплахата, и актуализираме оперативните си процедури“, заяви майор Ромас Закарас, командир на литовски батальон за противовъздушна отбрана.
Част от най-важната работа се извършва в Латвия, където Съюзното командване за трансформация на НАТО, структурата, отговаряща за военното адаптиране и модернизацията, провежда поредица от учения. Целта е да се провери дали сензори, системи за командване и дронове-прехващачи, разработени от различни членове на алианса, могат да обменят информация и да действат като единна отбранителна мрежа.
Така алиансът разгръща по-разнообразни системи за противовъздушна отбрана и разработва необходимата архитектура за командване и управление, която да ги свърже в единна, интегрирана мрежа. Тя трябва да може да разпознава заплахите и да насочва отбранителните системи към тях, така че да бъдат неутрализирани множество цели.
Но какво ще стане, ако след първата вълна от дронове последва втора? А след нея - още една?
НАТО търси решение за въздушните си отбранителни системи, докато Путин дебне
- Подготовка за продължителна отбрана
Само през септември украинската противовъздушна отбрана е унищожила над 4700 руски дрона и ракети, но хиляди други са преодолели отбраната на Киев и са нанесли сериозни щети. Дори САЩ са изразходвали приблизително между 1060 и 1430 ракети-прехващачи PAC-3 за системите „Пейтриът“ през първите 39 дни на войната с Иран, около половината от запасите си преди конфликта, според Центъра за стратегически и международни изследвания.
За НАТО перспективата да се изправи срещу атаки с подобен мащаб поставя проблем, който далеч надхвърля способността на военните да идентифицират и прехващат приближаващите заплахи. Когато „Нюзуик“ попита Томас как алиансът би поддържал отбраната си при такива условия, отговорът му беше категоричен:
„Бих казал, че отговорът не зависи само от нас на военно равнище. Говоря за съотношението между разходите и ефективността, но има и производствен капацитет. Факт е, че нашата индустрия трябва да може да произвежда в големи количества боеприпасите, от които се нуждаем, за да противодействаме на подобни масирани атаки.“
В Литва проблемът с доставките вече влияе върху военната подготовка. Майор Закарас заяви, че подразделенията за противовъздушна отбрана редовно тренират при условия на „ограничени ракетни запаси“, като упражняват разпределянето на оскъдните боеприпаси по време на масирани атаки.
През юли алиансът обяви две инициативи, NATO Front Door и NATO Engine, предназначени да разширят промишленото производство на средства за противовъздушна отбрана и ударни способности, както и да опростят процеса на обществени поръчки и да подобрят връзката между правителствата, въоръжените сили и отбранителните компании.
Изграждането на нови заводи, производствени линии и сключването на договори за доставки обаче изискват време, преди да доведат до оръжия, готови за бойно използване. Натрупването на достатъчно запаси за продължителна руска атака е само част от уравнението. НАТО трябва също така да гарантира, че произведените оръжия ще останат ефективни срещу заплаха, която непрекъснато се развива.
От над 4700-те руски въздушни заплахи, прехванати от Украйна през септември, почти 2000 са били дронове с реактивни двигатели. Те могат да се движат значително по-бързо от предшествениците си с витла и оставят на защитниците по-малко време за реакция.
„Успехът на Украйна с по-евтините дронове-прехващачи създава стимул за Русия да прави дроновете си по-бързи и по-трудни за унищожаване“, заяви Доусън. „Не е достатъчно да се трупат запаси от днешните технологии за борба с дронове. Необходими са вериги за доставки, способни бързо да се адаптират към най-новите заплахи, защото всяко успешно нововъведение в отбраната стимулира нападателя да намери начин да го заобиколи“, допълни Доусън.
Именно тук се крие потенциално пагубен капан: правителствата просто не могат да си позволят да влагат милиарди долари в оръжия, които вече са остарели, когато бъдат произведени и въведени на въоръжение. Изборът на перспективни системи, в които си струва да се инвестира, в крайна сметка се превръща в изключително рискован процес на проби и грешки.
Джъстин Бронк, старши научен сътрудник по въздушна мощ и технологии в аналитичния център RUSI, предлага едно временно решение: евтини учебно-тренировъчни реактивни самолети с ниски разходи за поддръжка да бъдат преоборудвани за създаването на специализирана ескадрила на НАТО за противовъздушна отбрана.
Подобни самолети, като произведения в Чехия L-39 Skyfox, могат да бъдат поддържани и експлоатирани на малка част от цената на съвременните изтребители. Те биха могли да използват картечници и сравнително евтини управляеми ракети, за да прехващат най-бързите руски дронове.
Тази ескадрила с ниски разходи за експлоатация и поддръжка няма да реши нито проблема с масираните атаки, нито предизвикателството, свързано с непрекъснатото развитие на технологиите. Тя обаче би могла да се справя с по-голямата част от руските въздушни заплахи в краткосрочен план, докато алиансът въвежда в експлоатация следващото поколение сензори, системи за командване с помощта на изкуствен интелект и дронове-прехващачи.
НАТО свали дрон над Латвия, тревога край границата с Русия
- Най-добрата отбрана…
Четири години и половина след началото на руската война в Украйна западните правителства все още не са постигнали ясен консенсус как да реагират на навлизането на руски дронове във въздушното пространство на НАТО. Подобни инциденти често се определят като „хибридни атаки“ или действия в „сивата зона“.
Много анализатори твърдят, че тези понятия позволяват на политическите и военните ръководители на НАТО да омаловажават сериозността на събития като многократните навлизания на дронове и да отлагат решаването на трудния въпрос как да реагират.
„Ние сме отбранителен алианс и първата ни задача е да защитаваме държавите си и въздушното им пространство“, заяви Томас. „Свалянето на дрон изпраща възпиращо послание, показва, че сме способни да го открием и прехванем“, допълни той.
На въпрос дали би искал Русия да понесе по-големи последствия за изпращането на дронове във въздушното пространство на НАТО, той отговори: „Въпросът как да се отговори на Русия е сложен. Аз трябва да се придържам към тактическото и военното равнище. Но можем да демонстрираме, че сме способни да защитаваме въздушното си пространство и при необходимост да противодействаме на всяка атака срещу нашите държави във всеки момент.“
Доусън, който не е подложен на същата степен на контрол и отговорност като един от най-високопоставените командири на НАТО, заяви, че алиансът трябва да се подготви за възможността дори отличната отбрана да не е достатъчна сама по себе си, за да възпре руските нападения.
„Украйна показа и колко е важно да се стреля не само по стрелата, но и по стрелеца. Да разчиташ единствено на своя „щит“, за да унищожаваш всяка заплаха, независимо колко са приближаващите цели, е неустойчив подход. Отбраната трябва да бъде съчетана с усилия за нарушаване на работата на пусковите системи, логистиката, производството и командните мрежи, които създават заплахата. Това обаче може да наложи преминаването на определени прагове на ескалация, което някои съюзници в НАТО смятат за прекалено рисковано“, каза той.
Но никоя армия, колкото и мощна или добре оборудвана да е, не може да гарантира, че всяка приближаваща заплаха ще бъде спряна. Държавите от Персийския залив, чието богатство и тесни отбранителни връзки със САЩ им осигуряват добре оборудвани армии и системи за противовъздушна отбрана, не успяха да предотвратят унищожаването на енергийна инфраструктура или атаките срещу граждански летища с дронове и ракети, изстреляни от Иран и йеменските бунтовници хути.
„Обществеността в страните от НАТО трябва да осъзнае, че ако вижда жилищни сгради в Дубай, поразени от дронове, същото може да се случи и в Европа. Ако вижда балистични ракетни атаки срещу Киев, където недостигът на ракети-прехващачи за „Пейтриът“ е добре документиран, същите тактики могат да бъдат използвани и тук“, заяви Доусън.
„Внимание, въздушна тревога в града. Моля, преместете се в убежището на минус втори етаж“
- „Няма безопасно убежище“
За човек, носещ подобна отговорност, Томас изглеждаше забележително спокоен.
„Работата е трудна, но ми харесва!“, заяви той.
