К огато Мария Кюри е погребана през 1934 г., никой не смущава покоя ѝ в продължение на 61 години. Това продължава до момента, в който Франция взема решение да я ексхумира, пише SkyHistory.
Констатациите на екипа, извършил ексхумацията, бяха достатъчни, за да променят целия протокол по провеждането на операцията и продължават да определят начина, по който се борави с нейното наследство и до днес.
Франция искаше да ѝ отдаде си най-висшата си чест, но процедурата за малко да се обърка.
☢️ When Marie Curie's grave was opened in 1995, scientists found she was still radioactive, more than 60 years after her death.
— Manorial Counsel (@ManorialCounsel) September 4, 2026
They also discovered her coffin had been lined with lead since 1934.https://t.co/cFkkpDtqLA#MarieCurie #History pic.twitter.com/1mm22QFpqW
В началото на 90-те години френският президент Франсоа Митеран взема решение Мария Кюри и съпругът ѝ Пиер да бъдат преместени на по-достойно място от тихото гробище извън Париж. Крайната дестинация е Пантеонът – величественият мавзолей в сърцето на столицата, където Франция полага най-великите си исторически личности. Там почиват Волтер и Русо.
Така майката на съвременната физика щеше да стане първата жена, почетена в Пантеона заради собствените си научни постижения, а не в качеството си на нечия съпруга.
Пренасянето трябваше да бъде чиста формалност: преместване на ковчега, официална церемония и край. Вместо това обаче властите взеха необичайно решение още преди някой да е докоснал гроба – те се обърнаха за съдействие към френската агенция за радиационна защита.
Кюри е прекарала десетилетия в работа с радий и полоний – химичните елементи, които сама открива. Тя умира от апластична анемия – тежко заболяване на кръвта, причинено почти със сигурност от продължителното излагане на радиация.
Възникна въпросът: шест десетилетия по-късно може ли нещо от това излъчване все още да представлява риск за хората, които ще отворят гроба ѝ?
- Моментът, в който гробът се отваря
Екипът влиза напълно подготвен – със защитни костюми, измервателна апаратура и строг протокол за работа с радиоактивно замърсени материали, ако това се наложи.
Първоначално показанията на уредите изглеждат в рамките на нормата. Когато обаче гробницата е отворена, нивата на алфа- и бета-излъчване започват да се покачват.
За щастие стойностите не достигат опасни за живота екстреми. Те обаче са напълно достатъчни, за да потвърдят опасенията: Мария Кюри все още е радиоактивна, повече от 60 години след смъртта си.
Тогава специалистите се сблъскват с детайл, който никой не е знаел до този момент. Ковчегът ѝ, който на пръв поглед изглежда изработен от дърво, всъщност има вътрешна облицовка от олово с дебелина 2,5 милиметра.
През цялото време от 1934 г. насам тази подробност не е била документирана или публично известна. Очевидно по време на първоначалното погребение някой е съзнавал добре риска и е предприел всички възможни предпазни мерки.
- Частта, която не изчезва
Радият има период на полураспад, който се измерва със хилядолетия. Очаква се останките на Мария Кюри, както и нейните лични вещи, използвани по време на работа, да останат радиоактивни още около 1500 години.
Лабораторните ѝ бележници и до днес се съхраняват в специални оловни сандъци във Националната библиотека на Франция. Всеки изследовател, който желае да се запознае с тях, трябва първо да подпише декларация за освобождаване от отговорност на институцията и да носи предпазно облекло, за да се предотврати излагане на изотопа радий-226.
В основата на всичко това се крие дълбока ирония. Мария Кюри печели две Нобелови награди за разкриването на природата на радиоактивността – откритие, което революционизира медицината, физиката и индустрията.
Ала същото това откритие е причината нейното тяло, повече от 90 години след смъртта ѝ, все още да не може да бъде докоснато без защитна екипировка.
