Ч ерепите на змиите показват как те се адаптират към плячката си, сочат данните от изследване на учени от Тексаския университет в Арлингтън, цитирани от електронното издание "Юрикалърт".
Специалистите са изследвали формата на черепа на дебелоглави змии, за да установят как този вид в Централна и Южна Америка еволюира и се приспособява, за да отговори на изискванията на своите местообитания и източници на храна.
Изследването, проведено в сътрудничество с експерти от Мичиганския университет, е публикувано в списанието BMC Ecology and Evolution.
"Имаме доказателства, че тази група змии е една от най-впечатляващите и най-силно адаптивни, известни на науката в момента", казва Грегъри Панделис от Центъра за изследване на разнообразието на земноводните и влечугите в Тексаския университет, Арлингтън.
"Установихме, че както местообитанията, така и предпочитанията към храна са силно свързани с формата на черепа при тези змии. Това показва, че те са вероятни фактори, определящи черепната еволюция на тези видове", допълва изследователят.
Съществуват повече от 800 вида дебелоглави змии. Това подсемейство влечуги обикновено е безвредно за хората и оцелява с широк спектър от храни - от по-едра плячка като птици, гущери и жаби до по-дребни жертви като червеи и охлюви. Някои видове дори са предпочитат специфичен улов - например охлюви, а други консумират каквото им попадне.
Изследователите се фокусират върху еволюцията на черепа, тъй като формата му има важни функционални последици за змиите, включително улавяне и поглъщане на храната, използване на местообитания, избор на партньор и защита от хищници. Змиите нямат крайници и черепът играе решаваща роля за придвижването им, за придобиването и изяждането на плячката, която е много по-голяма, отколкото предполагат размерите на тялото им.
За да проучат еволюцията на формата на черепа, изследователите създават триизмерни цифрови реконструкции на черепите на 160 вида дебелоглави змии, като използват рентгенова технология за микрокомпютърна томография на запазени музейни екземпляри. След това определят количествено формата им с помощта на геометрична морфометрия и я съчетават с данни, събрани на терен - как живеят тези змии и с какво се хранят, за да изследват връзката между формата на черепа и заобикалящата среда.
"Нашето изследване показва, че змиите, които са водни или фосориални (подземни), изглежда са подложени на най-силен селективен натиск върху черепите си и еволюционната конвергенция е широко разпространена сред тези групи", обяснява още Панделис. Според него изследването дава важна информация за това как змиите се адаптират към уникалния си начин на хранене и обитаване на средата, "въпреки че все още има много неща, които не знаем за тези загадъчни и очарователни животни".
