Л ипсата на значими успехи на фронта в Украйна сигурно ще накара Путин да активизира хибридната война срещу Европа. Но руският режим винаги пасува при решителен отпор. И 2026 г. вероятно ще потвърди този извод, съобщи Deutsche Welle.
Хибридната война на Русия против страните от ЕС и НАТО е в разгара си, а Кремъл ще продължи да я води още по-изтънчено, пише в доклад на Международния институт за стратегически изследвания в Лондон.
Украински дронове над резиденцията на Путин?
Диверсиите против критичната инфраструктура на Европа, нарушенията на въздушното пространство на страните от ЕС и дезинформацията в известен смисъл са станали вече нещо почти обичайно за европейците във времето на водената от Русия война против Украйна.
Авторите на доклада смятат, че в страните от ЕС и НАТО още не е подготвена ясна стратегия за противопоставяне на руския режим в тази сфера. В документа е отбелязано, че е напълно естествено да се предприемат опити за предотвратяване на заплахите, но и това, че възмездието за хибридните акции на Русия трябва да бъде бързо и демонстративно. Нежеланието на европейците да създават паника, традициите в съдебната сфера и присъщата на всяка бюрокрация предпазливост водят дотам, че някои акции не получават необходимата публична разгласа и оценка.
Путиновият режим непременно ще се възползва от това през 2026 година. Още повече, че тази година ще е сложна от негова гледна точка. В първата половина на януари ще са изминали 1418 дни от началото на пълномащабното нахлуване на руската армия в Украйна, а точно толкова дълго е продължила съветско-германската война, наричана в Русия Великата отечествена. Това е много неприятна временна граница за Путин. Ако се съди по 2025 година, руската армия едва ли ще отбележи особени успехи и през 2026-а. В тези условия хибридните акции се оказват не само сравнително евтина форма за натиск спрямо Запада, но и удобна възможност за руските спецслужби да демонстрират успехи и да подобряват настроението на Путин. А това е много важна задача за неговите „придворни“.
Дезинформация и лъжи
Има и важни политически задачи, за които ще се използват методите на дезинформацията. Най-скорошният пример е заявлението на външния министър Сергей Лавров за атаки на украински дронове срещу резиденцията на Путин. По неговите думи, сега Москва ще преразгледа преговорната си позиция, но няма да напусне преговорите. Президентът Володимир Зеленски нарече заявлението на Лавров „лъжа“. И наистина, украинският лидер би трябвало да е пълен безумец, за да нареди извършването на такова нападение веднага след, съдейки по всичко, успешната за Украйна среща с президента Доналд Тръмп във Флорида.
Целта на обвиненията на Лавров е да попречат на укрепването на разбирателството между Зеленски и Тръмп, като същевременно американският президент бъде убеден да не къса с Москва. И всъщност това е стратегическа задача за руското ръководство през 2026 година – доколкото е възможно Тръмп да бъде удържан от скъсване на отношенията и налагане на нови санкции срещу Русия.
"Легендата за Козак" и подкрепа за Орбан
Внезапно появилата се в западните медии и в социалните мрежи история за това как бившият ръководител на руската президентска администрация Дмитрий Козак през септември 2025 година написал на Путин писмо с рязка критика за нападението на Русия срещу Украйна, как се опитвал да промени политиката на Кремъл и опонирал на Путин, според мен пак е дезинформация, насочена към решението на същата тази задача. Никакви независими потвърждения за опозиционните нагласи на бившия функционер Козак няма, изтичането на информация за това има за цел да създаде лъжливо впечатление у американците и европейците – че руският режим не е монолитен, че в Москва се водят дискусии и има по-умерени хора. По тази логика, ако Западът засили натиска спрямо Русия, тези хора ще бъдат смазани от „привържениците на твърдата линия“ и шансът за постепенна „мека промяна“ в политиката на Кремъл ще бъде изпуснат. Информационната манипулация очевидно се опира на нежеланието на западните страни да влязат в твърда конфронтация с руския режим заради заплахата от ядрена война и опасенията, че в случай на крах на сегашния режим може да го замени още по-лош.
Има и друга посока за използване на усилията на руските спецслужби. През април в Унгария предстоят парламентарни избори и има реален шанс партията „Фидес“ на Виктор Орбан, главния европейски съюзник на Москва, да ги загуби. Сигурен съм, че за спасяването му ще бъде хвърлена не само армията от пропагандисти и тролове в социалните мрежи – това се разбира от само себе си. Не изключвам и по-сериозните провокации, вината за които ще може да бъде стоварена на Украйна и да се даде на Орбан възможност да докаже, че неговото враждебно отношение към съседната държава е обосновано.
Тероризъм и диверсии
Но дали Москва ще извърши терористични актове и диверсии, подобни на организираните по железопътните артерии на Полша? Това ще се случва само в тези страни, където може сериозно да повлияе на съотношението на политическите сили в полза на проруските, или там, където може да нанесе не само психологически, но и преки военни вреди. От тази гледна точка Литва, където през 2027-2028 година трябва да бъде разположена бригада на Бундесвера, и Полша, която планира през 2026 година да започне строителството на атомна централа, изглеждат потенциални цели на диверсантите. В миналото обаче и двете страни неведнъж са демонстрирали решимост да отговорят на хибридните атаки, а това значително увеличава рисковете за руската агентура. Да си припомним, че когато Полша свали нарушилите въздушното ѝ пространство руски дронове, а след това заяви, че създава скъпа система за защита от дронове, интензивността на „случайните“ нарушения от страна на руски безпилотни апарати в региона забележимо намаля.
Руският режим винаги пасува при решителен отпор. И 2026 година най-вероятно ще потвърди този извод.
