Почитаме паметта на велик пророк и голям мъченик

Н а 3 януари почитаме паметта на светия пророк Малахия и мъченик Гордий.

Пророк Малахия е един от така наречените 12 малки пророци, написал последната пророческа книга на Стария Завет. Той пророчествал в Юдея след завръщането на евреите от Вавилонския плен и в последните години от управлението на Неемия (416-400 г. преди Христос). 

През това време се породили големи безредици сред евреите и техните свещеници, които Малахия остро изобличава. Предмет на строгите нападки е упадъкът на нравите сред целия израилски народ по онова време. Освен изобличенията книгата на Малахия съдържа пророчество за изпращането на Господния Предтеча, за да подготви пътя на идващия Месия – Христос, Когото пророкът нарича “Слънце на правдата”. С книгата на пророк Малахия наистина приключват старозаветните пророчества и започва благодатната история на тяхното изпълнение.

Мъченикът Гордий бил родом от град Кесария в област Кападокия. В началото на IV век източният император Лициний, макар да преподписал Миланския едикт за свобода на християнството, продължил враждебното си отношение към християните. 

Жертва на гоненията станал и младият воин Гордий. Заедно с други християни той отначало напуснал родния си град и се скрил в пусто място, докато се прекрати гонението. Но когато узнал за бедствията на християните, Гордий решил, че не е добре да се крие, когато неговите братя страдат и умират заради вярата си в Христос. 

Прибрал се в Кесария, когато там шумно чествали езическо божество. Неочаквано сред глъчта на народа се разнесла възторжена прослава на единия истински Бог.

Мнозина уговаряли Гордий да млъкне и да се скрие, обаче стражите успели да го заловят. Управителят положил усилия да го убеди да се отрече от вярата си, но не успял.

Също и мъченията не пречупили доблестния християнин. Затова Гордий бил осъден на смърт и посечен с меч в 314 г.