П оради продължаващите икономически последици от пандемията и нарастващата инфлация, по света много хора имат по-малко пари за харчене. Въпреки това световният икономически растеж е изненадващо устойчив през последните два века, пишат от PsychologyToday.
Разбирането на въздействието на тези обществени промени върху възможностите на хората е неотложен въпрос, който разглеждат икономисти, психолози, социолози и други изследователи.
Това колко богати са хората или колко богати си мислят, че са, може да има голямо значение за начина, по който взаимодействат с другите.
Едно от важните открития е, че богатството е свързано с това, което изследователите наричат "просоциално поведение" - действия, които включват подпомагане на другите и щедрост относно парите или времето ни.
Изглежда естествено, че хората, които разполагат с повече пари, са по-склонни да даряват пари на другите, но не всички проучвания установяват, че това е така.
Съществуват и много различни начини за подпомагане на другите, които не включват пари, както и различни начини за измерване на богатството, които усложняват също картината.
В момента е от съществено значение да се реши загадката как богатството влияе върху просоциалното поведение и дали изобщо няма такова влияние.
Но как точно богатството влияе на просоциалното поведение и дали по-богатите са по-щедри или по-малко щедри?
Щедростта е свързана с богатството
Може да се направи важно разграничение между обективното богатство - показатели като доходите на домакинствата на индивидуално ниво или богатството на дадена държава - и това, което можем да наречем субективно богатство - колко богати се възприемаме в сравнение с другите в нашето общество.
През последните няколко години няколко проучвания съобщават, че хората с по-високо обективно богатство са тези, които са по-просоциални. Например в едно проучване се разглежда връзката между доходите на домакинствата и просоциалното поведение по света.
Просоциалното поведение е измерено, като на около 80 000 участници в 76 държави са зададени различни въпроси от анкетата, като например: "Доколко сте готови да давате средства за добри каузи, без да очаквате нищо в замяна?"
Тези хипотетични въпроси бяха показани в отделна извадка, за да се предвиди поведението на хората при експерименти с реални пари.
Проучването установи, че тези, които са имали по-висок доход на домакинството, са постигнали и по-високи резултати по отношение на просоциалността.
В друго проучване са разгледани ефектите от богатството на по-широко ниво на богатство в рамките на един квартал.
Те измерили богатството обективно с оценка, основана на доходите и заетостта.
Просоциалното поведение се изразявало в готовност да изпратиш изгубено писмо, да върнеш изпуснат предмет или да спреш, за да оставиш някого да пресече пътя, така че тези поведения не стрували пари.
Благосъстоянието на квартала предсказвало готовността за участие в просоциално поведение, като в по-богатите квартали просоциалното поведение е по-често срещано.
Резултатите между по-високите доходи и по-голямата дарителска активност обаче не винаги са последователни. Например някои изследователи показаха, че лицата с по-нисък доход на домакинството биха дали повече на партньора си в игра на доверие, при която участниците са помолени да дадат някакви пари на партньора си, а партньорът може да избере да върне част от тях срещу бонус.
Има и доказателства, че хората в по-бедните държави са по-склонни да дарят средства на хипотетична благотворителна организация, отколкото тези в по-богатите държави, особено ако благотворителната организация би помогнала конкретно на хората в тяхната собствена държава.
Необходими са допълнителни изследвания, за да се разбере защо между отделните проучвания може да има различия в това дали по-богатите хора даряват повече.
Субективно богатство и щедрост
Когато мислим за богатство, естествено е да мислим само за това колко пари има даден човек. Изследванията обаче показват, че много важен фактор е не колко пари имаме, а колко богати се чувстваме.
Субективното богатство, или колко богат се възприемате в сравнение с другите в обществото, може да се измери по много начини. Един от популярните начини е да се използва скалата на Макартър.
При това измерване хората гледат рисунка на стълба с 10 стъпала и си представят, че стълбата представлява мястото, което хората заемат в обществото.
Те четат: "На върха на стълбата са хората, които са в най-добро положение, тези, които имат най-много пари, най-много образование и най-добра работа. Най-отдолу са хората, които са в най-лошо положение, тези, които имат най-малко пари, най-ниско образование, най-лоша работа или нямат работа. Моля, поставете знак "Х" на стъпалото, което според вас най-добре отразява мястото, на което се намирате на стълбицата."
Друго глобално проучване, в което са участвали над 40 000 души в 67 държави, установява, че тези, които са се възприемали като по-нискостоящи в скалата на стълбицата, са давали повече средства при хипотетична задача за дарение.
Така по-ниското субективно богатство предсказвало по-голяма щедрост. В съответствие с тази констатация друго проучване установи, че хората, които субективно се възприемат като хора с по-нисък икономически ранг в обществото, дават повече в игра за дарение.
Заедно тези изследвания показват, че за разлика от обективното богатство, при субективното богатство е възможно тези, които се възприемат като по-бедни, да даряват повече.
Оскъдност и щедрост
Друга важна част от пъзела е ефектът от наличието на много ограничени ресурси, което може да се нарече "оскъдност" или "несигурност". В тези случаи може да се окаже, че всякакви връзки между просоциалното поведение и субективното или обективното богатство се разпадат.
Така че връзката между просоциалното поведение и богатството няма да е винаги положителна или винаги отрицателна, а вместо това ще има по-сложен модел, при който най-богатите или най-бедните се държат различно от тези със средни нива на субективно или обективно богатство.
Някои изследователи се обявяват за по-сложния модел и посочват изследвания на други видове, които показват, че по принцип недостигът увеличава просоциалността, но само когато недостигът не е краен.
Всъщност социалните взаимоотношения са много важни по време на сътресения или стрес.
Например, по време на пандемията COVID-19 социалната подкрепа се оказа важен буфер, като хората с повече социални връзки отчитат по-малък стрес и умора.
Бъдещите изследвания ще бъдат важни, за да се разбере връзката между богатството и щедростта, тъй като богатството продължава да се променя по света, но необходимостта от просоциално поведение остава
