Н ов зид, водопровод и пещ са открити при археологически проучвания в района на владетелската резиденция във Велики Преслав. Това съобщи пред на БТА ръководителят на разкопките д-р Радостина Благоева.
„Разкрит е зид към жилищната част на сградата – между 2,6 и 2,7 метра отстои от източната й фасада. Все още не сме уточнили предназначението му. Предполагаме, че на него са стъпвали колони, но предстои да бъде изяснен характерът на зида. Открихме и по-късна пещ, плътно до зида. Интересното при нея е, че са преизползвани архитектурни детайли от жилищния дворец. На един от блоковете са изобразени четирилистни и шестлистни розети в рамка. През 2015 г. бяха разкрити такива църковни плочи. Това са плочи, които са били част от интериорната украса на жилищния дворец“, отбеляза Благоева.
"Предстои да уточним характера на този зид, има ли някаква конструктивна връзка със самата сграда, дали периодите си съвпадат. Тази пещ тук се появява впоследствие, в 13-ти и началото на 14-ти век, която е зидана с блокове и тухли, наредени на пластове. Градежът на пещта е смесен – отдолу са блоковете, които са преизползвани от двореца, а редовете нагоре са с тухли“, уточни Благоева.
По думите ѝ пещта е използвана в късния следстоличен период на града, но все още не е обработена керамиката и находките, които са в насипа на пещта, за да може да бъде датирана по-точно.
„Продължават и разкопките на некропола в района, имаме три нови гроба, които са от 13-ти век и водопровод, който е най-вероятно ранен, минава под стената и посоката му е югоизток“, допълни Благоева.
Възобновено бе дългогодишно проучване на владетелската резиденция във Велики Преслав, съобщи през октомври БТА.
„Целият комплекс е интересен, тук е имало канцелария и верижна сграда. Тук е била и жилищната сграда на владетелската фамилия. Повече от 20 години вече се копае този обект. Първо с доц. Стойчо Бонев започнахме работата по обекта, а сега аз продължавам разкопките“, каза пред БТА в началото на археологическите проучвания Благоева.
Тогава тя отбеляза, че най-голямата открита материална находка в района на разкопките е от 2016 година - сърцевидната апликация, златна, с клетъчен емайл, която е изложена в трезора на Археологическия музей във Велики Преслав. Според нея златните накити с клетъчен емайл са византийски, елитни украшения, но не са за масовото население и се предполага, че този накит е принадлежал на висша дама от владетелския кръг.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Добави ни в предпочитани източници в Google
