Я пония е на път да открие перфектното място за изграждането на първата в света търговска подводна златна мина. Находището обаче се намира в деликатна екосистема, което отпуши мащабен глобален дебат между икономическите ползи и опазването на природата.
В потопен вулканичен кратер край югоизточното крайбрежие на страната учените откриха активни хидротермални извори (т.нар. „черни пушачи“), които буквално бълват огромни количества злато.
Освен че изхвърлят микроскопични златни частици, тези извори образуват и „невидимо злато“, което не може да бъде видяно с просто око или с обикновен микроскоп. То е химически „заключено“ в други материали на океанското дъно, а концентрацията му в този конкретен кратер е най-високата, засичана някога на планетата ни.
Тайната на „златото на глупаците“
Изворите „Хигаши-Аогашима“ са открити през 2015 г. в изключителната икономическа зона на Япония (на около 350 км южно от Токио). До този момент учените не знаят колко точно морски видове обитават тези тъмни дълбини, но вече имат пълна яснота за богатството, което се крие там.
The gold supply is continuously expands.
— Bobby Nolan (@BobbyNolan2u) July 13, 2026
Record-Breaking Concentrations of Gold Discovered in The Seafloor : ScienceAlert https://t.co/zMA1R8OGV5
Изследователи от университетите в Шидзуока, Васеда и Токио анализираха скални проби от района с помощта на изключително чувствителна масспектрометрия. Оказва се, че невидимите наночастици истинско злато са скрити в пирита – минерал, известен като „златото на глупаците“ заради външната си прилика с благородния метал.
„Оказва се, че истинското злато се е криело в „златото на глупаците“ през цялото време. Пиритът в този подводен кратер в момента може да се похвали с най-високата концентрация на злато в света“, пишат авторите на проучването, публикувано в научното списание Scientific Reports.
Освен всичко друго, този кратер е сравнително плитък в сравнение с други подобни подводни извори, което го прави изключително примамлив за бъдещ добив.
Богатство срещу живот: Големият конфликт
До момента на Земята няма нито една функционираща търговска златна мина на океанското дъно. Предишен опит за изграждане на такава край Папуа Нова Гвинея претърпя грандиозен провал заради финансови проблеми и бурни екологични протести, донесли на островната държава загуби за 85 милиона долара. Днес редица тихоокеански страни подкрепят мораториум върху дълбоководния добив до 2030 г.
Но не и Япония. Токио продължава агресивно да настоява за проучвания и развитие в тази сфера.
Проблемът е, че активните хидротермални извори поддържат уникални екосистеми. Те са дом на десетки специализирани и редки форми на живот – от странни ракообразни, тръбни червеи, гъби и корали до дълбоководни октоподи и риби.
Световната научна общност предупреждава, че индустриалният добив може необратимо да унищожи тези деликатни местообитания, преди изобщо да сме ги проучили. Сега пред света стои моралният въпрос: кое е по-ценно – златото на океана или неговият живот?
