И зглежда, че желанието за промяна на състоянието на съзнанието се среща и сред други примати освен хората, както показва ново проучване на поведението на приматите. В интернет се появяват кадри, които показват как горили, шимпанзета, бонобо и орангутани умишлено се въртят, за да се замаят.
Макар че кадрите са заснети предимно с животни, отглеждани в плен, констатациите сочат, че нуждата от загуба на контрол над тялото и ума присъства и сред нашите роднини примати.
Любовна афера: Заключена маймуна зачена през дупка в стената
Двама изследователи от Университета в Уоруик и от Университета в Бирмингам анализират 40 видеоклипа на човекоподобни маймуни, които се въртят на въжета или лиани. Сцените наподобяват твърде познати човешки поведения, като въртенето на малки деца върху съоръженията на детската площадка или въртящите се танци на суфите, до такава степен, че учените твърдят, че моделите са "повече от случайни".
Висенето с главата надолу или въртенето в кръг нарушава внимателното равновесие на физиологичното ни състояние и предизвиква замайване, лесна уморяемост, прилив на енергия в главата или световъртеж, като по същество ни дава лек "хайп" чрез симптомите на морска болест.
Децата често се опитват да постигнат този ефект и учените смятат, че това помага на развиващите се сетивни възприятия. Въртенето, докато изгубим контрол, може да ни научи на важни уроци за функционирането на телата и умовете ни и как можем да стимулираме тези процеси в наша полза.
Сред възрастните въртенето често е основна част от танца, за който е известно, че повишава настроението и насърчава сближаването на хората.
Макар че е трудно да се докаже, възможно е "въртенето" да е променяло съзнателно състоянието на ума ни, преди да се научим как да произвеждаме алкохол или как да използваме психеделични (такива, които променят възприятията) и психотропни (такива, които променят настроението) растения и гъби.
"Тук би могло да има връзка с психичното здраве, тъй като приматите, които наблюдавахме да се занимават с това поведение, бяха предимно индивиди в плен, които може да са отегчени и да се опитват да стимулират сетивата си по някакъв начин, но това може да е и игрово поведение. Ако се замислите за детската площадка, почти всички уреди за игра - люлки, пързалки и катерушки или въртележки - всички те са предназначени да предизвикват равновесието или да нарушават реакциите на тялото и ума", казва еволюционният психолог Адриано Ламейра от Университета в Уоруик, предава ‘’ScienceAlert’’.
Нарушаването на нормалната функция на съзнанието ни изглежда е вродено човешко желание. В целия свят има случаи на хора, които се опитват да избягат или да надскочат себе си, като променят начина, по който се чувстват или виждат света във всеки един момент. Но откъде идва това странно желание?
Някои учени подозират, че сме го придобили много преди да станем хора. Предишни проучвания са изследвали тази хипотеза, като са изучавали диви примати, които ядат ферментирали плодове. Съдържащият се в плодовете алкохол може да направи животното "пияно", ако консумира достатъчно количество, и все пак не е ясно дали приматите ядат плодовете заради променящия съзнанието ефект или заради по-високото съдържание на калории.
Актът на въртене би могъл да бъде по-ясна демонстрация на това, че едно животно целенасочено променя възприятието си.
Идеята хрумва на Ламейра и неговия съавтор, когнитивния учен Маркъс Пърлман, когато виждат видео на горила, която се върти в детски басейн в зоологическата градина в Далас.
[gallery]3169[/gallery]
Изглежда, че животното се забавлява по най-добрия начин.
Изследването се опитва да обясни дали въртенето може да се изучава като първично поведение, с което нашите предци са се занимавали и са се докосвали до други състояния на съзнанието. Ако търсенето на замайване е присъщо на човекоподобните маймуни, то е много вероятно и нашите предци да са го правили. Във всичките 40 клипа с въртене, които учените изследват, човекоподобните маймуни изглежда търсят и участват в преживявания, които променят самовъзприятието им и местоположението им в пространството.
Общо 132 случая на "въртене по въже", при които човекоподобните маймуни се държат за усукано въже или лиана и се отпускат. Цялата поредица се повтаряла около три пъти, като при третото завъртане животното често губело равновесие и падало.
Когато дуото учени се опитало да подражава на маймуните, установило, че при третото завъртане им е трудно да запазят равновесие. Това означава, че животните са се въртели, докато вече не са можели.
"Нашите открития, макар и проучвателни, предоставят доказателство за концепцията и нова харта за изследване и сравняване на въртенето и променените психични състояния между хората и човекоподобните маймуни", добавят те.
Дори сред по-малките маймуни, като например гибоните, въртенето на въжета или лиани е често срещано явление, което предполага, че желанията ни за промяна на съзнанието може да имат още по-дълбоки еволюционни корени, отколкото предполага настоящото изследване.
По-нататъшни изследвания, включващи маймуни в дивата природа, биха могли да помогнат да се потвърди дали човекоподобните маймуни проявяват склонност към въртене като умишлено средство за промяна на съзнанието за забавление или разсейване.
Изглежда, че самото търсене на ново "завъртане" на реалността, независимо дали чрез въртене или консумиране на вещества, трябва да е започнало някъде.
"Тази човешка черта на търсене на променени състояния е толкова универсална, историческа и културна, че повдига интригуващата възможност това да е нещо, което потенциално е наследено от нашите еволюционни предци. Ако това наистина е така, то би имало огромни последици за начина, по който мислим за съвременните човешки познавателни способности и емоционални нужди", казва Ламейра.
