Л ипсата на необходимост да се епилират е посочена от жените като един от големите плюсове на социалната изолация, която беше наложена в цял свят заради пандемията от COVID-19. И защо не? То обикновено е скъпо, болезнено, некомфортно и изисква много време. Но мнозина чувстват, че просто трябва да го направят и смятат, че епилацията е избор, който правят съзнателно, когато в действителност социалният натиск от десетилетия е оформил този т. нар. избор.
Много жени започват да премахват нежеланото окосмяване още в ранна възраст, но не знаят как и защо тази мания по обезкосмяването е започнала. През годините космите по тялото са оформили половата динамика, били са белег за класа, определяли са женствеността и са контролирали жените чрез срама.
Премахването на окосмяването е присъствало в живота на хората още в древен Египет, Гърция и Римската империя.
Използвали са миди, пчелен восък и други методи като начин да поддържат тяло без косми. Древните римляни свързвали гладката кожа с висока класа и чистота и това не се отнасяло само за жените.
"Кралица на сомовете" и още странни конкурси за красота от миналото
В Близкия изток и Южна Азия се използвал конец, с който нежеланият косъм се изтръгвал с корен, като тази техника се използвала по цялото лице с изключение на една зона – окосмяването, което при някои хора слива веждите. Това се е смятало за особено примамливо и при двата пола, като дори е било подчертавано с ранни версии на очната линия. В Персия епилацията и оформянето на веждите означавало, че една жена е вече зряла и е напът да бъде омъжена.
Католическите жени в Средновековието се очаквало да пускат дълги коси като белег на женственост, но да ги скриват на публично място. Любопитното е, че жени от XIV в. Скубели определени части от косата си, за да придадат на лицата си по-овална форма. Благодарение на кралица Елизабет I, която идва на власт през 1558 г. премахването на веждите става модерно.
До края на XVIII в. епилацията не е била от съществено значение. Европейските и американските жени все още не са били притискани да премахват нежеланото окосмяване.
И тогава Дарвин влиза в картинката.
Твърди се, че съвременното схващане за непривлекателно окосмяване по тялото може да бъде проследено до книгата на Чарлз Дарвин от 1871 г. „Произход на човека и половият подбор“.
Според Ребека Херциг прочутата теория на Дарвин свързва окосмяването по тялото с по-слабо развити форми от нашите предци, а по-слабото окосмяване с еволюцията и сексуалната привлекателност. „Експерти“ от XIX в. Започват да свързват окосмяването – почти винаги върху женските тела, а не при мъжете – с болести, лудост, сексуална инверсия и други ужасии и добавят първия огромен пласт социален натиск.
Кои са най-странните разкрасителни процедури?
Херциг отбеляза, че принудата на жените да мислят, че трябва да бъдат обезкосмени, за да бъдат достойни за внимание, е форма на „социален контрол по полов признак“ върху ролята на жените в обществото. Това е бил ранен хетеронормативен начин за контролиране на телата им чрез срам.
До началото на 1900. обезкосмената кожа завладява бяла Америка от висшата и средната класа като отличителен белег на женствеността. Премахването на възприеманото като отвратително окосмяване по тялото е било
начин да се отделите от нисшата класа.
През 1915 г. Harper’s Bazaar е първото списание за жени, което провежда кампания за „необходимостта“ от епилация на подмишниците, а Gillette пуска първата си самобръсначка за жени, която, според рекламите им, „решава смущаващ личен проблем“. През първите десетилетия на XX в. рокли без ръкави, по-къси подгъви и недостиг на найлонови чорапи по време на Втората световна война допълнително популяризират епилацията на подмишниците и краката в САЩ.
В края на 40-те години на миналия век появата на по-оскъдна долна част на бански костюм подтиква компаниите и потребителите да се концентрират върху подрязването и оформянето на окосмяването в интимната област на жената. През 50-те години, когато Playboy дебютира, гладко епилираните, оскъдно облечени жени свързват обезкосмяването със сексуалността и до 1964 г. 98% от американските жени на възраст от 15 до 44 години редовно си бръснат краката.
От същото време датират и по-съвременните методи за епилация. Първата лазерна епилация обаче скоро е изоставена заради вредното ѝ въздействие върху кожата, само за да бъде преоткрита десетилетия по-късно. Заедно с разпространението на хипи културата, феминизмът от 60-те и 70-те години отхвърля епилацията. За много жени окосмяването по тялото се превръща в символ на борбата за равенство.
През 1987 г. седем сестри от Бразилия отварят салон в Ню Йорк, предлагащ така наречения „бразилски“ восък, който включва премахване на всички косми по гениталиите.
Знаменитости като Наоми Кембъл започнаха да го правят и масите скоро я последваха.
Малки крачета и дълги шии - шокиращи критерии
Епилацията на срамните косми не е толкова популярна на изток. Всъщност в Корея срамните косми се считат за признак на плодовитост и сексуално здраве, а в средата на 2010 г. се съобщава, че някои корейски жени дори са се подложили на трансплантация на срамната коса.
На Запад епилацията става символ на чистота, а естественото окосмяване на обратното. „Грубата“ конотация на космите по тялото се оказа толкова силна, че хората откриха, че използването на по-нови, неестествени технологии като електролиза, импулсна светлина и по-модерни лазерни технологии е по-добра алтернатива. Тази идея за чистота идва от
отвращението, срама и враждебността, които жените са обучени да изпитват, когато видят окосмяване по тялото,
но в действителност повечето практики за обезкосмяване обикновено създават възможности за инфекция.
Хетеронормативния социален натиск кой какво да прави с космите по тялото си, задълбоченото осъзнаване на ограниченията и изискванията към женските тела, както и феминизма, понятията пол и сексуалност, принудиха доста голяма група млади жени да се оттеглят. Редица инфлуенсъри и известни личности започнаха да публикуват снимки с косми по тялото и дори Harper's Bazaar публикува синмки на модела Емили Ратайковски с небръснати подмишници.
