От бедна и изостанала страна до една от най-богатите в света

С ъс своята територия от едва 160 кв. км. и население от около 40 000 души, Лихтенщайн е една от най-малките държави не само в Европа, но и в света. Въпреки своите скромни размери, тя може да се похвали с дълга история, изпълнена с интересни факти. 

Лихтенщайн през вековете

Археологическите находки показват, че на територията на Лихтенщайн е имало хора още през ранната Каменна епоха. През 15 г. пр. Хр. идват римляните, а по-късно районът попада под контрола на франките. Графство Шеленберг и графство Вадуц били част от Свещената Римска империя, а в края на 17-и и началото на 18-и век местните владетели задлъжнели много и били принудени да започнат да продават своите земи. Княз Йохан Адам от династията Лихтенщайн купил през 1699 година първо Шеленберг, а през 1712 година и Вадуц. През 1719 година тези територии били обявени за наследствено имперско княжество от император Карл VI, с което бил признат суверенитетът на Лихтенщайн.  

#OnThisDay in 1719 Holy Roman Emperor - Charles VI created the principality of Liechtenstein by combining the county of Vaduz and the Seigneury of Schellenberg #dailyfootnote pic.twitter.com/aB0HwVMjsD

— Footnotes of History Podcast (@fohpodcast) January 23, 2020

В продължение на дълги години страната остава бедна и изостанала. Това се променя в средата на 19 век, когато Лихтенщайн подписва митнически съюз с Австрия. По този начин бил сложен край на икономическата изолация, в която се намирала малката държава. След края на Първата световна война Лихтенщайн започва процес по сближаване с Швейцария и дори въвежда швейцарския франк като валута. Експерти добавят, че сред основните причини за възхода на Лихтенщайн през 20 век са и въвеждането на много ниски данъци и спазването на строга банкова тайна.  

Страна без армия

Лихтенщайн може да се похвали с едно наистина впечатляващо постижение – страната успява да запази своя неутралитет по време на двете Световни войни. В интерес на истината последният конфликт, в който е участвала малката европейска държава, е Австро-Пруската война от 1866 г. (през 1868 г. Лихтенщайн разпуска своята армия, тъй като няма достатъчно средства, за да я поддържа. Оттогава на практика страната не разполага със собствени въоръжени сили). Всъщност, „участвала“ не е най-точната дума. Страната изпратила само 80 войници, които така и не се включили в нито едно сражение. Освен това се смята, че в Лихтенщайн се завърнали 81 души – с един повече, отколкото заминали. Как се е случило това? Категорични доказателства в подкрепа на това твърдение няма, но според някои източници италиански или австрийски войник, загубил своя дом, поискал да се присъедини към армията на Лихтенщайн и впоследствие заживял там. 

In 1866, Liechtenstein sent out an army of 80 men to participate in the Austro-Prussian War. They came back with 81 men, suffering no casualties and having made one friend along the way. pic.twitter.com/zEVqbUVDah

— Historic.ly (@historic_ly) October 2, 2018

Жените в политиката

Жените в Лихтенщайн дълго време не можели да гласуват. След като въпросът бил поставян три пъти на референдум (и трите пъти предложението било отхвърляно), те получили възможността да упражняват правото си на глас едва през 1984 г. Две години по-късно на жените било разрешено и да се кандидатират за участие в изборите. Днес премиер на страна е Даниел Риш, а в състава на неговото правителство (което се състои от общо четирима министри) има три жени – Сабине Монауни, Доминик Хаслер и Грациела Марок-Вахтер. 

Продължителен териториален спор

След края на Втората световна война Чехословакия конфискувала територия, принадлежаща на кралското семейство на Лихтенщайн под претекста, че тя всъщност била част от победената Германия. Въпросната територия (която е около 10 пъти по-голяма от самия Лихтенщайн) се състои предимно от гори и земеделски площи в Моравия, но в нея има и няколко замъка. След разпадането на Чехословакия, Чехия предложи на Лихтенщайн да върне имотите (но не и териториите, на които те са разположени), но малката европейска държава отхвърли тази оферта. Освен това, в продължение на дълги години тя отказваше да признае Чехия и Словакия за независими страни. Край на териториалния спор сложи принц Ханс-Адам Втори през 2009 г., когато обяви, че Лихтенщайн вече няма претенции към Чехия и Словакия и възстанови дипломатическите отношения с тях.

During the 17th & 20th centuries, the ruling dukes of Liechtenstein transformed their domains in southern Moravia into a striking landscape.

Today, the Lednice-Valtice landscape is home to some of the Czech Republic’s most enchanting castles & gardens 👉https://t.co/bHBHRclyPd pic.twitter.com/QCE6aq9w1i

— World Heritage Journeys of the European Union (@VisitEUheritage) May 25, 2019

Чий е този химн?

Oben am jungen Rhein („Над младия Рейн“) е химнът на Лихтенщайн от 1920 г. Любопитна подробност за него е, че на практика той звучи по същия начин като химна на Великобритания, като единствената разлика е, че в края му има един допълнителен припев. Това доведе до една необичайна ситуация по време на мач от квалификациите за Европейското първенство по футбол през 2004 г. между отборите на Лихтенщайн и Северна Ирландия, когато един и същи химн беше изпълнен два пъти.  

Катедралата във Вадуц

Катедралата на свети Флорин във Вадуц е красива неоготическа сграда, която е една от най-популярните забележителности в Лихтенщайн. Построена е през 19 век от австрийския архитект Фридрих фон Шмид. Любопитна подробност е, че разполага със шест камбани, четири от които били създадени по нареждане на принца на Лихтенщайн Йохан II. Всяка една от тях има свое собствено име и определена функция. Камбаната на свети Йоан, например, обявява началото на гроздобера. Другите две камбани били добавени през 1965 г., като тази, кръстена на Светата Троица, е с впечатляващи размери и тежи над 6 тона. Храмът бил обявен за катедрала едва през 1997 г. от папа Йоан Павел II по време на посещението му във Вадуц.

Кой е най-могъщият паспорт в света

ТЕСТ: Колко добре познавате България?

Проверете: Знаете ли старите имена на български градове

5 български села, които си струва да посетите

Уикенд бягство: Вазовата екопътека и водопад Скакля

Вижте най-цветните улици в Европа

Приказни кътчета, които не знаете, че се намират в Европа